Годините - скачени съдове,
през които изтича живота ми...
Вярата - тънка паяжина, натежала до скъсване
от въпроси, изневери, вини...
Надеждата - все по-безнадеждно струи
като светлина зад спуснати щори...
Времето - не говори, трупа бръчки,
не търпи възражения, извинения не приема...
Като удавник диря в спомена спасение и вярвам, че утрото
- (по-мъдро) - за болката от вчера ще носи изцеление.