 |    Корабното платно-Михаил Лермонтов Белее корабно платно самотно
В мъглата на синьото море!...
Какво ще търси във старана далечна?
Какво захвърлило е в родни брегове?...
Вълни играят- вятър свири,
а мачтата гневи се, скърца...
Уви! То щастие не дири,
и не от щастието бяга!
Под него светлия лазур струи,
Над него слънчев лъч, златист...
А то смутено търси буря,
Сякаш в нея ще намери пак покоя!
ПАРУС-Михаил Лермонтов
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом!..
Что ищет он в стране далекой?
Что кинул он в краю родном?..
Играют волны - ветер свищет,
И мачта гнется и скрыпит...
Увы! он счастия не ищет
И не от счастия бежит!
Под ним струя светлей лазури,
Над ним луч солнца золотой...
А он, мятежный, просит бури,
Как будто в бурях есть покой!
1832
Публикувано от aurora на 24.08.2006 @ 15:02:17
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Корабното платно-Михаил Лермонтов" | Вход | 6 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Корабното платно-Михаил Лермонтов
от butterfly на 24.08.2006 @ 18:34:21
(Профил | Изпрати бележка) | Едно от най-хубавите стихотворения на Лермонтов, и въобще в руската поезия!
И аз благодаря! |
Re: Корабното платно-Михаил Лермонтов
от Marta на 24.08.2006 @ 19:19:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | може ли да се пробвам, отдавна не ме е провокирало нещо
Белее се платно самотно
в мъглата над морето синьо.
Какво ли търси надалече,
с кой ли бряг се е разминало?
Вълните скачат, вятър свири,
а мачтата е гневна, скърца...
Уви, то щастие не дири
и не от щастие се мръщи.
Под него - светлоструй лазурен,
над него - златнослънчев рой,
а той, метежен, търси бури.
И сякаш търси в тях покой!
много ми се щеше да запазя ритъма, и си позволих да не се придържам тук-там буквално към текста
поздрави,малко дете! |
Re: Корабното платно-Михаил Лермонтов
от ole72 на 24.08.2006 @ 20:59:43
(Профил | Изпрати бележка) |
Изпращам и мойта версия. Поздрави!
Белият кораб
Самотен кораб се белее,
във гълъбовата мъгла,
що търси във страна далечна,
какво изгуби у дома.
Вълни играят, вятър свири,
скриптяща мачта се гневи,
уви той щастие не дири,
за щастието не тъжи.
Под него-светлите лазури,
над него слънчеви зари,
метежен той жадува бури,
и търси в бури пристан тих. |
Re: Корабното платно-Михаил Лермонтов
от karmen_777 (приказки_и_цветове@sunishta.com) на 13.02.2009 @ 18:22:31
(Профил | Изпрати бележка) | Ето и моят скромен опит.Първо малко го поизмених,тъй като реших че е по-важното звученето,но по този начин се загуби точния смисъл,затова..реших че така е по добре и ето как се получи:)
Белее се корабно платно самотно
в мъглата на синьото море..
Какво ли търси тъй далеко?
Какво изгубило е в родни брегове?
Вълни играят,вятър свири,
а мачтата гневи се, скърца
Уви,то щастие не дири
От щастието не се отвърщта..
Под него-светлия лазур струи,
над него-слънчев лъч златист.
А той метежно търси бури
сякаш в тях покой е скрит.
|
Re: Корабното платно-Михаил Лермонтов
от maistora на 17.08.2010 @ 17:41:49
(Профил | Изпрати бележка) | Ето и моят:
ПЛАТНО
Платно далечно се белее
сред синьото море в тъма.
В мъглата кой ли се пилее?
Защо напуснал е дома?
Вълни играят - вятър свири,
платното мачтата обтяга...
Уви! Той щастие не дири
и не от щастието бяга!
Под него - диря светло-струйна,
отгоре слънчев лъч… А той -
на бунт срещу вълните буйни,
тъй сякаш има в тях покой!
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=219516
|
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 834
ХуЛитери: 4
Всичко: 838
Онлайн сега:
