автор: copie

В двора на съседите, закътан и топъл, рано-рано е цъфнала голяма череша.
Вали, вали, от снощи не е спряло, равномерно и пълноводно.

Деветгодишният ми син наблюдава през прозореца с възторжени очи дървото, но изведнъж помръква:
- А няма ли да се развали от дъжда?
- О, не! - отговарям авторитетно. - Но сигурно няма да върже плод, защото дъждът ще измие прашеца от тичинките и плодниците на цветчетата няма да се опрашат. Няма да има череши.
- И на дървото няма да му е добре... - натъжава се пак той.
- Ами, нищо му няма! - успокоявам го аз.

Но като се замисля, не съм сигурна.