автор: tender

На баба ми - Велика Хайтова


За теб се сетих, мила моя бабо.
За теб и за откъснатия корен.
Той трябва ми сега - о, как ми трябва!
От теб научих аз да съм доволен
от малкото, с което ни дарява
на Господ милостивата десница.
Доволен и на зърно, и на плява...
А колко жито даваше на птиците!
Последните стотинки си обираше
за вафли за децата и за лукчета
и само ти душите ни разбираше
и Как да се обичаме ни учеше...

Пораснахме, подминахме дуварите
в които ти все криеше ни прашките.
Ще станем и като онези, старите,
пререждащи децата по опашките...
Тогава, бабо, ще си ми утехата.
Аз помня всяко твое мъдро слово,
шифровано на времето във дрехата -
за старостта ще търся в Теб разковниче.

Обичам те и ще ми липсваш много.
Така да ми си близка, мила бабо -
с ръцете си достигнала до Бога,
с краката си покълнала от Хляба.