автор: fightingone

Преди Третата голяма война хората, които тогава не били така многобройни и подобни истории се предавали от уста на уста, разказвали притчата за срещата на върха:

След дълга подготовка и безкрайни така наречени мерки за сигурност източният и западният владетел се срещнали лице в лице, но не пред екрани и не така, че само да гледат как говорят, а така, че наистина да усетят как говорят. Тогава източният владетел заговорил за социализма, а пък западният за свободата.
И двамата толкова се засрамили, че се скрили вдън земя и никой никога вече не ги видял.

"Кой?", питали онези, които слушали притчата: "И двамата владетели ли?"
"Не", бил отговорът: "Свободата и социализмът".

Онзи, който повярвал на притчата нарекли песимист. Който обаче смятал, че било достатъчно двамата владетели да си разменят темите и всичко щяло да се оправи, нарекли оптимист.


Ерих Фрид: "Чудовищността на всичко. Разкази", Берлин 1990