автор: sinner

"моли се толкова тихо, че само Бог да те чува"

.... крещя

Отровата се движи бавно с малки пламъчете, които подскачат като таралежи във вените ми, ще повърна всеки момент. Искам да мога да съблека тази кожа полепнала по мен, усещам миризмата ти навсякъде. Днес ме боли от нея. Боли ме от теб. Всичко трябва да יсвърши. Остави ме да съсипя остатъка от
живота си - повече неискам да съществува онова място в което двамата сме били заедно... забрави това тяло татуирано от белези... умирам и всичко покрай мен изчезва. Розата е малко и тъжно цвете... ти ми казваш "честит рожден ден!".

Таралежите танцуват възбудено във кръвта ми.. един е заседнал на входа на сърцето ми и се опитва да пробие болката ... почти успява, почват да извират капчици огорчение... умирам. За теб вече не съществувам. Виното върху снега е като кръв върху бялата покривка, но днес няма сняг.. има сиво тъжно небе, което е плакало и сега тези капки се стичат върху бодличките на таралежите, които пък пъплят някъде по артериите на тялото ми... там някъде и ти танцуваше, докато танцът ти беше красив и нежен и после се изврати и стана болезнено сив. Сега се е свил в ъгъла и подсмърча, започват да му растат бодли и да става кръгъл, мястото му се изменя, както се случва с всичко и постоянно. Цветни пясъци рисуват пътя ми, по който маковете са прецъфтели, само семената им се ронят и носят навсякъде. Очите ми се търкулнаха и се свиват в мидени черупки, а перленият им блясък просто нищо не означава за таралежите, които все така залитат като подпийнали чичковци в тунелите на тялото ми. Гласът ми изтича в тоалетната чиния, безцветен, неидентифициран просто се освобождавам от него , той не ми е нужен за да крещя. Подритвам главата си по прашните пътища. И тя се променя както всичко останало. На единият ъгъл е диня, сочна и зряла, а на другия твърда тиква с ароматна сладост... тя просто се търкаля защото аз я подритвам насам натам... Понякога се усмихва, а таралежите все дълбаят своите нови пътища...