автор: angar

Във поле просторно искам да живея -
там, където златни слънчогледи греят!
Дето се люлеят златните пшеници,
и над тях прелитат морни гургулици.

Там където зреят - в росните градини -
ябълки и круши, пъпеши и дини.

Следобяд в бостана като ще намина,
диня ще разрежат Куна и Калина.

Докато в бунара динята изстине,
в приказки, в закачки, времето ще мине.

Слънцето ще зайде, тих ветрец ще лъхне,
и с тъга Венета тежко ще въздъхне:

- Колко е приятно в милата родина!
А пък Ристю, горък, скита по чужбина
немил-недраг!