Валежи тайни по прозореца ми се изсипват
и никой друг не чува ги,не предполага.
Капките потръпват, във нощта се викат
едва гласовете странни им долавям.
Малки капки по пода се разбиват
и само аз в тях виждам красотата.
Останките си огледални те допират
и после пак изчезват в тъмнината...
Порой тихи,нощни дъждове кристални
и наблюдавам ги със страх в очите,
а ако някой погледне ме такава,
не съм ли луда,може би ще пита...
Така живях със тези малки тайни.
Понякога валеше,но само вътре в мен
и прозореца си нощем пак отварям
с надеждата за нов дъждовен ден!