автор: alica

Във влака пътуваме с неприятен чичка, който се опитва да ни убеди, че виденият от нас щъркел / А дали е щъркел? Пише ли на табелката?/, всъщност е жаба!
Или пък, че някакави животни ядат планината и скоро всичко ще бъде равно… Това обаче на нас не ни пречи да пеем вдъхновено през прозореца старинни шлагери и да махаме на кантонерите.
На гарата всичко е нормално. Фиксираме група метъли, но те бързо изчезват. Устремяваме се към Главната, както си му е редът и там виждаме… неделния парад от селяни! Редици излъскани кафенета препречват пътя ни, но ние искаме да ядем! Сега и веднага! Стигаме до Джумаята и там, точно зад десния ъгъл, е нашата обител. Нек'ва Кателонска ли, Кастеланска ли пицерия, където моя милост поема пици с люти чушлета и чеснов сос плюс наливна Каменица - течната гордост на Пловдив.
След известно преяждане, съгласете се, човек вече може да отдели време за малко култура. Точно насреща, леко нагоре и малко накриво започват възрожденските сокаци на Старийо Пловдив! Камънаците са автентично остри и човек може да си загуби обувките в тях /бел.а. - например, моите/. Решаваме да вървим в права посока и да си оставим Античния за десерт. По пътя, не щеш ли, се натъкваме на родна гледка - Етнографски музей - Пловдив. Като виден софийски етнограф от БАН, решавам да сверим часовниците. Трябва да призная, красиво е в двора! Запазени стари файтони стоят зад витрина, може да си пъхнеш главата в една дупка и да се озовеш за околните, пременен с възрожденския градски костум! Чемширът е толкова зелен и хомогенен, че ти се ще да се излегнеш върху него. В самата сграда не влизаме, тъй като от сърцата ни трудно се откъсват общо осем /8!/ лева за култура.
С леко сърце и обогатени познания продължаваме нагоре към едно слънчево тепе. До него се е приютило заведение, от което неустоимо мирише на пържена рибка! Разбираме, че сбъркахме със заведението за обществено хранене долу в Центъра, но вече е късно, твърде късно… Поне лежането по големите камъни на припек е безплатно и полезно за загара на кожата. Възползваме се. Оттук се вижда цялата нова, индустриална, блокова част на града, която те кара да се отрезвиш от приказността на Стария град и да осъзнаеш, че Пловдив е като всеки друг голям град. И не съвсем…
Присъединяваме се към група пенсионери от /по всичко личи/ Западна държава и заедно с тях започваме издирването на Античния театър. По пътя виждаме прословутия латеранджия, безбройните галерийки и антиквариатчета, както и Академията по изкуствата. Най-накрая откриваме на живо Античността /2 век ли беше, кога ли?/. Приказността отново ни завладява. Наоколо се виждат църкви с пристроени след Освобождението причудливи кули, куполи, камбанарии… Решаваме да ги доближим и попадаме в една малко обитаема зона, недостъпна за очите на чужденците. Стръмни стъпала ни водят до полуразрушена сграда, която е на самия ръб на битието /пардон, скалите!/. Колоните й с канелюри са плътно обвити с бръшлян. Вероятно някой скитник се подвизава нощем тук, но сега е спокойно. Позволяваме си кратък отдих на терасата, някои развълнувано запалват цигара, други се борят с обувките си, които се разпадат. Крайно време е да се завърнем в цивилизацията.
Вече е почти пет часа и тълпата по Главната става все по-дразнеща. Прекалено изтупани хора се разминават като в мравуняк. Хевиметълското в нашите души не може да понесе това! Утешаваме се на Копчетата /бел.а. - май нек'во място за срещи/ с по една огромна фуния сладолед и се оттегляме в Парка. Тук обстановката е по-човешка. Поемам още една бира в нек'ъв бар "ДайКиро", чиято келнерка носи доста неудобни обувки за естеството на работата си и вероятно затова доста се мотае с поръчките. Whatever!
Водена от сантиментални спомени решавам, че не може да си тръгнем без да посетим Симфонията в края на Градската градина. И, о, чудо! За първи път в живота си сме свидетели на аквамузиката!! Това е забележителност номер Едно на Пловдив, направо, Пет звезди!!! Без майтап. В средата на изкуствено езеро /може би, тип Ариана/ се издигат различни по големина и форма фонтани, които се плискат в синхрон с музика, идваща от четири големи колони, заобикалящи фонтаните, направо във водата! Прекрасно е! На ти "Purple", на ти "Eagles", на ти "Gipsy Kings", ако щеш! И слънцето все още пече…
…Експресът на връщане се води за баровски, но всъщност не е. Бутилките със смес от кока-кола и водка обаче ни помагат да забравим това. Има нещо адски готино в това да си пиеш и да заяпаш през прозореца на влака. И няма нищо по-хубаво от движението успоредно със здрачаването, устремено към залязващото слънце. Сякаш се движиш заедно със светлината, която бавно угасва. Сякаш си подгонил яростно слънцето, за да се потопиш накрая в любимите софийски студ и софийски дъжд.