автор: Wild

На десет минути път от училището има малка смърчова горичка. Смърчът беше едно от най-високите дървета, които растяха по теои край. Достигаше до 55 метра, стеблото бе с диаметър от 9 до 12 метра.Да се покатериш на такова дърво се признаваше за истинско постижение. А да паднеш от него- за края на твоя живот...



Да се върнем два месеца назад. Преди два месеца в училището пристигна нова ученичка. Имаше червена коса и топли кафяви очи. Представена на класа, тя седна на един от чиновете и не проговори цял ден. Всички деца решиха, че е много срамежлива и не я закачаха. Но новото момиче не беше срамежливо. То просто обмисляше как да доведе това училище до хала на предишното си.
Четенето беше последния час в програмата за деня. И точно в този час новото момиче получи просветление. Ухилено до уши, то стана рязко от мястото си, отвори прозореца и изскочи навън. Тичаше бързо, все едно вятърът го носеше на крилете си. Крещеше с цяло гърло някаква просташка песничка, в която се разправяше за един будоар. Именно песента накара всички деца да се засмеят и да изскочат навън, за да видят какво става с „новата". Но песента изкара и останалите ученици от сградата, пък и учителите и чистачите. После, ядосана на вички, директорката също се затътри след подчинените си.
Децата намериха новото момиче в смърчовата горичка. То седеше под един смърч и припяваше с цяло гърло. Очите му светеха, а меденото му гласче редеше :

И жената в червена коприна
С подпухнали устни и гърди
Го желаеше , за да го има,
Да бъде нейн ,дори
Ако земята разтресе се
В бърлогата и той да влезе
....

-Каталина Смитърс, какво си въобразяваш, че правиш!-провикна се една учителка с голям гърбав нос и смешна прическа.
Песента заглъхна, защото момичето започна да се катери по дървото. Всички учители крещяха да слезе, а учениците викаха радостно. Някои от тях започнаха да припяват песничката за будоара, без дори да знаят за какво става въпрос.
Момичето, което учителката нарече Каталина, седна на един клон и удобно заклати крака надолу в такт с песента. Махна с ръка и доволно се ухили на едно момиче с дълги руси плитки, което, нямаше съмнение, бе много по-голямо от самата Каталина.
-Дете, слизай от там, ще си навлечеш някоя беля!-извика същата учителка, която бе направила първата забележка на новото момиче.
Изведнъж всички млъкнаха, сякаш гръм бе ударил в небето. Каталина отново се усмихна на момичето с плитките и му смигна. Русокоската вдигна палец нагоре и изкрещя с цяло гърло:
-Белята!Белята!Белята!
Децата се спогледаха зарадвани, учителите- смутени. След малко всички ученици скандираха новото име на Каталина, а учителите скубеха косите си и увещаваха момичето да слезе.

Когато най- сетне червенокоската благоволи да стъпне на земята, посрещнаха я куп аплодисменти и потупвания по рамото. Учителките се опитаха да я хванат за ушите, открити от придържана с фибички коса, но детето се измъкна и хукна нанякъде. Никой не го последва, всички знаеха, че няма да могат да го хванат...