автор: Wild

-Няма нито една грешка?!
-Не, няма!
-Не е възможно! Ти не си добра по природо!
-Може пък и да съм станала!
-Винаги си имала грешки, независимо, че всяка една оценка е шестица. Но пълно шест..... При това с плюс....Не мога да повярвам!
Кат събра нещата в гигантейшата си раница и я метна на гърба на Хулио. Едно от споразуменията им, пазено в тайна от организацията, беше, че тя ще изкарва оценките му по математика, а той ще носи чантата и на връщане от училище. Кат едва вдигаше невероятно тежкия булдозер , а ако не носеше всички учебници в училище, нищо нямаше да я спаси от забележка, предупреждение и накрая изгонване. Дори шестиците. Хулио пък бе толкова зле с математиката, че ако я нямаше Кат да му обяснява и да му подсказва на контролни и изпитвания, въобще нямаше да се докопа до военния съвет. А двамата с Каталина бяха неразделни още откакто се запознаха. Приличаха си и на външен вид, и по характер и никой и нищо нямаше да успее да ги раздели. Независимо, че госпожа „Три и половина" често правеше опити за това.
-Какво ще правим днес следобед?- попита момчето докато дъвчеше малка клечица трева.
-Не знам. Ходи ли ти се за риба?
-Не, днес не. Писна ми, ще е за втори път тази седмица.
-Добре, тогава какво?
-Не знам....
-Кънки?
-Неее.....Хей, чакай малко- извънредно събрание?
Каталина погледна отегчено нагоре и направи физиономия.
-Няма да стане.
-Защо? -разочарова се момчето.
-Бараката е заета, денят по принцип е след цяла седмица, пък и Марги я няма.
-Как така я няма, къде е?
-Ти защо не си водиш записки, след като нищо не можеш да зпаомниш?
Момчето се засмя и вдигна рамене. Паметта му бе отчайващо кратка.
-На екскурзия е. Цялата школа е на екскурзия.
-Добре...тогава нека да....
-Беля! Ей, Беля!
Каталина се завъртя на една пета и видя едно дребничко момче, цялото запъхтяно, да крещи колкото му глас държи. Тя спря и го остави дая догони.
-Здравей. Беля, чух че си главен командир на....
-Шшшшшт! Никой не говори за това в училище!
-Ами аз....
-Довечера те чакам в задната барака, където дъртата Фелона държи метлите.
-В колко часа?
-Девет. Няма да отнеме много време, тогава ще говорим. И на никого нито дума...
Кат застана заплашително до момчето и приближи лицето си до неговото. Носовете им се допряха, тя присви очи и сбръчи нос.
-Добре, добре, разбрахме се!
Момчето се затича нанякъде, а Каталина и Хулио продължиха по пътя към дома.
-Кат?
-М?
-Ти няма да го приемеш, нали?
-Не мога. Нямам право.
-Аз защото реших, че ще....
-Никога няма да престъпя собствените си правила! Не съм такава, знаеш го!
Каталина се усмихна на приятеля си и припна напред. Момчето тръгна след нея, изпускайки раниците на земята. Смеейки се, Кат запрати по него шепа пръст. После се ухили зловещо, смигна му и се покатери на едно дърво. А то бе едно от най-виските, които вирееха в този край. Не че тя не се беше катерила и преди по него. Нямаше дърво, което да не се б срещало със смелото малко момиченце. Каталина умело се покатери на най- високите клони, очаквайки приятелят и да я последва. Пристъпваше ловко като катеричка, която е видяла жълъд на най- горния клон. Но понякога катеричките губят равновесие...
-Ауууууууууууууу!
-Беля!
Кат лежеше на земята, просната по гръб. Краката и бяха извити под странни ъгли, лицето и бе изкривено.
-Добре ли си?
-Естествено, че съм добре- изскимтя момичето и се опита да се изправи. Не стана. Не можа дори да помръдне.
-Може ли.....
Хулио подаде ръка на приятелката си. Каталина се изправи, но веднага пак се строполи на земята. Изпищя за пореден път. Хулио изчака, после се опита да изправи момичето на крака. Не се получи. Каталина изпищя толкова силно, когато той почти я изправи, че, изненадан, Хулио я пусна на земята.Каталина заскимтя, и цялата затрепера. Белята никога не бе плакала при нараняване. Най-много да извика, но после бързо да се окопити и да стана на крака, смеейки се смело заедно с другите. Плачът беше за останалите, не за нея. Но сега скри лице в косите си, за да не се посрами пред най-добрия си приятел...
-Хулио,моля те.....Извикай татко!
-Как да те оставя така?
-Извикай татко, моля те! Мисля, че има счупено...
Момчето се колеба за миг, после се наведе и целуна приятелката си по челото. Тя не каза нищо, не реагира. Все едно бе кукла. Изплашен да не би нещо да стане с нея, Хулио се затича към фермата на Франк Смитърс.