автор: HAVA

Принцът вече е отдавна обеднял.
Нощите му - цяло междуредие.
В тях отприщва своята тъга,
а в очите му - излъганото детство.

Пръстите му парят и сега
щом без питане докоснал е лицето ми.
От това, че е навлязъл в моя свят
още ме човърка във сърцето.

Пак се крие зад цигареният дим -
мисли, че така ще се опази.
Ако ме познава, би изчезнал яко дим.
Ала как? Аз сама не се познавам...

Той не знае днес внезапно как
по богат е на света от всичко -
в шепите му с мъничка сълза
целият си свят съм поверила...