автор: Mojsei

1.
Когато съвършенството се превърне в химера и неговото възпроизводство спре, тогава възниква проблем на развитието, изразяващ се в изпразването му от съдържание. В такъв момент трябва да се акцентира на практиките, свързани с неговото възпроизовдство.

2.
Критичното отношение към заобикалящия ни свят не предполага неговото тотално отхвърляне, защото тогава се поражда черногледството, а то става източник на различни заболявания. Борбата за по-добър свят трябва да се основава на онова позитивно, което искаш да развиеш по-нататък. При всички случаи, негативността не може да бъде емоция на критичното отношение към пороците на света.


3.
Ориентацията към съвършенството не трябва да се премахва, но не трябва да се допуска тя да се превръща в източник на неудовлетвореност от действителността. В тази връзка, заслужава уважение въпросът, който повдига Лазарев - този за модела на съвършенството(Вж.: Кн.3, с.79).


4.
Изразът "прилепване към творчеството", често използван от Лазарев е логически противоречив, т.е. неверен, защото отрича самото разбиране за творческия процес, като свързан постоянно със създаването на нещо ново, като различаващ се от едностранчивостта. В такъв случай, как може да се прилепне към нещо, което е непрекънато в процес на промяна?


5.
От чашата горчива пак отпивам,
защото търся те напразно
и трябва с мъката да си отивам
в безвремието, което хили се омразно.
Но утре мила, ще се върна-
не съм поглеждал друга:
копнея с любов да те прегърна,
но моля те, това не е услуга,
защото някаква интрига малка
сърцето ти превърна в сърдито,
а историята остава жалка,
горчивото до дъно е изпито.
Разлъката за мене е принуда,
а ти за друга някаква разпитваш
и виждам те до толкоз луда,
от чашата с горчилката опитваш.
Обръщам се за помощ към звездите,
а те изсипват ми миражи-
разказват как в лицето на жените
открил съм аз чудесни стражи,
които ми посочват теб,
а аз по теб лудея-
обръщам се с молба към Феб
и съкрушен в очакване немея.