автор: Wild

-Махни се от там, дете, ще се удариш!
-Накарай ме, даскалке!
Червенокосото хлапе на дървото прегърна един дебел клон с крака, провеси се надолу и се изплези.
-Не ми дръж такъв език, малка неблагодарнице!
-Мале, как ме е страх!Треперят ми гащите!
-Ще ти се разтреперят, ако не слезеш веднага!
Каталина се замисли. Госпожа „Три и половина" като нищо да я напердаши, при това пред целия клас. Не че и пукаше особено. Нали нямаше да и е за първи път! Но след като така и така щяха да я бият, поне да си заслужи боят както трябва. Пък и славата, която се носеше , да се поразкраси малко.
-Но, госпожо, ако ми се разтреперят гащите, те ще паднат и всички ще ме видят по голо дупе!А ако това стане, аз ще ви захапя , за да си вдигна гащите.А ако ви захапя, ще стигна до кокъл. Чухте ли за миналата седмица, когато захапах Том? Той си го просеше, верно, но....
Госпожа „Три и половина" се смути. Ясно помнеше какво бе станало с Том Хюрисънс. Двамата с Каталина се бяха скарали за нещо и малкото момиче го бе захапало за дланта. До кокъл, както потвърди самото то. Дойде линейка, полиция. Родителите на малкия бяха важни клечки, баща му притежаваше фабриката за обувки. Не се скараха на Каталина, защото синът им призна, че той е виновен.
-Кат,може ли да те попитам нещо?
Момичето се изправи на клона и, както го беше възседнало като кон, преметна крака и седна по турски.Усмихна се лукаво и погледна учителката си.
-Какво има, госпожо, да не се притеснихте за собствените си гащи?
-Не бъди нагла!
-Но това е невъзможно, госпожо.Аз съм си такава! Все едно някой да ви каже да не бъдете грозна като магарешки бодил. Вие не можете да го постигнете, защото сте си такава. Разбирате ли?
-Разбирам, че имам да те попитам нещо. Може ли?
-Питайте.
-Миналата седмица, когато се скарахте с Том...Ти ли го накара да излъже?
Каталина възмутено изви вежди, стисна очи като от силна обида и измърка гневно.
-Да съм го накарала да излъже?!Нима мислите, че съм способна на такова нещо?!
Не крещеше, но щеше да е по-добре да го беше направила. Детският гняв е по-страшен от този на възрастните именно защото е по-скрит.
-Мисля си го и още как. Том каза, че...че...-Учителката явно се смути, защото започна да върти неловко малкото ветрило в ръцете си.
-Какво каза?
-Том каза, че е искал да ти бръкне под полата и затова си го захапала.
Каталина кимна делово и потвърди:
-Да, така беше.
-Ти ли го накара да излъже или наистина го е сторил?
Момичето погледна госпожа „Три и половина" толкова злобно, че на възрастната дама и се прииска да удари един спринт.
-Няма да обсъждам този въпрос, госпожо, особено с вас.
-Това пък какво трябва да означава? -възмути се учителката и намести очилата си по-високо на носа.
-Че смятам разговора ни за приключен.
Каталина скочи от дървото. Изправи се, вдигнала гордо глава и обърна гръб на учителката. Госпожа „Три и половина" проследи детето с погледм докато то влезе в училищната сграда. После, цъкайки език, обяви начало на учебния ден.