автор: alica

Станах невъзможен,
държейки се за времето.
когато всичко изглеждаше,
че означава повече.
Ние двамата,
напълно изхабени и смачкани,
гледаме как съдбата ни върви
надолу
по пътя, който сме избрали.

Ти и аз,
ние сме заедно в това,
никой не може да ни спре сега.
Ние ще го преживеем някак си.
Ти и аз,
дори ако светът се разпадне на две,
ти и аз, докато съм жив,
ти и аз, докато си жива.

Събуждаме се от звука,
докато обелват кожата.
Те късат и дърпат,
опитват се да пъхнат
пръстите си вътре.
Е, добре,
те успяха да убият това,
което открихме.
Успяха да намразят това,
от което се страхуват.
Да, те успяха
да го накарат да си отиде.

Колкото по-надолу пропадам,
толкова по-близо съм до теб.
Колкото повече се изгубвам,
толкова повече те откривам.
Колкото по-дълбока е раната,
толкова по-дълбоко влизам в теб.
Завинаги и вечно
аз съм част от
ТЕБ...

Теб и мен,
ние сме заедно в това
и никой от тях
не може да ни спре сега!
Някак си ще го преминем.
Аз съм кралят,
а ти си кралицата
и няма друго,
за което сме предопределени...

Всичко, което бяхме си отиде,
ние трябва да се задържим.
Когато всяка надежда си отиде,
трябва да се задържим.
Всичко, което бяхме си отиде,
но ние можем да се задържим.