автор: Wild

-Ще го направиш ли?
-Естествено!
-Не виждам какво му е естественото да искаш да се закопаеш в гроба на мъртвец.
Тя ме погледна укорително и се засмя.
-Естествено е, ако мислиш с моя акъл.
-Аз това никога няма да го постигна.
-Съжалявам за теб!

Бяхме най-добри приятели. Не знам как се сприятелихме толкова, тя мислеше съвсем различно от мен.Например най-новата и идея. Откакто гледа "Бъфи" твърдо реши да умре. Ей така, на шега. Да умре в гроба на мъртвец. "Голям бъзик!", твърдеше. Не мислех така. Но да разубедиш Сара си беше цяло приключение. Но не и по-голямо от това, което бяхме намислили.
Аз я следвах по петите като вярно кученце. Подкрепях я независимо от новата и приумица. Бях с нея навсякъде, дори в ада. И там бяхме ходили. Не че ни казаха нещо. Може би са свикнали да имат посетители. Аз обаче не съм свикнал да се пържа на бавен огън. Нито да заравям най-добрата си приятелка.

-Хайде, Роби!- подкани ме тя и ме завлече към гробището.
Мъкнех лопата, тя носеше раница с храна, светена вода, дървен кръст, сребърна стрела и газов фенер. Исках да вземем електрически,с батерии. Но тя каза, че вампирите се плашели от светлината. Забравих да ви предупредя- това се случи наистина. Само не зара винаги е успявала да ме убеди. Закопах я и я оставих нам дали истината не беше в главите ни.
-Тук?
-Не, тук не ми харесва. Надолу има голям кладенец, може да има караконджули.
-В кладенеца?!
-Естествено!
-Ти си луда!- завъртях очи нагоре и направих физиономия.
-Кажи ми нещо ново!
Любимата и реплика.И последва любимият и начин да ме убеждава да участвам в нейните приключение.
-Роби, миличък, ако не искаш, не те насилвам. Ти се съгласи, че преди да се разделим трябва да направим нещо наистина ненормално.Това, което искаме да сторим, не е нормално. Странно и откачено е. Опасно е- ако ни хванат, ще ни обесят. Сигурен ли си, че искаш да дойдеш с мен?
-Естествено, че съм сигурен! Няма да те оставя сама да купонясваш!
Прегърна ме развълнувана. На лицето и грееше усмивка, очите и светеха. Ако кажа, че рядко я бях виждъл такава, както казват повечето герои в книгите си, ще излъжа. Тя, моята Сара, винаги бе в такова състояние. Ухилена, доволна и готова за лудории.
-Тук ли?
-Да, тук!
Стоварихме раницата и лопатата на малка пейка до самия кладенец. Докато разопаковах багажа, тя надничаше в кладенеца. Нямаше караконджули, това го знаехме и двете. Забавно обаче ни беше да си въобразяваме, че те вскеи един момент могат да ни видят. И да ни заловят. Самите фантазии правеха нашите приключения.
-Сара?
Извиках я,точно преди да забия лопатата в най-близкия гроб.
-М?
-Не е ли грехота?Това място е свещенно.
-Не ставай смешен. Тези са мъртъвци, пък и ние няма да ги безпокоим. Ще им правя компания!
Тя се усмихна закачливо и ми смигна. После се спусна към пейката и запали фенера. Освети ми къде да копая, напръска мястотот със светена вода.
Копах доста време. Мисля, че минаха двадесет минути, докато стигнем до необходимата според нас дълбочина.Идея си нямах дали наистина щеше да поиска да я закопая.Попитах я.
-Естествено. Но само до кръста.
-Добре, до кръста.Влизай!
Тя сякаш се поколеба за миг, стори ми се, че започва да я хваща шубето.Ако обаче кажех гласно опасенията си за това място, тя щеше да се засмее и да ме разубеди. Не зная как, но винаги успяваше да го стори.Имаше нещо в начина, по който ме гледаше, по който ме прегръщаше, когато ме видеше. бяхме повече от приятели. Бяхме най-добри приятели.
-Влизаш ли?
-Минутка само!
Стреснах се.
-Какво ти става,да не изперка?!
Тя изхлузи блузата от главата си, остана по сутиен.
-Как мислиш, че ще се прибера, ако целите ми дрехи с в пръст!особено, когато според нашите спя увас!
Гледах как мята блузата си назад, как съблича джинсите. Тя зае поза на манекенка и започна да кърши тяло. Нацупи устни и ме погледна нежно.
-Да не си репетирала?- подкачих я аз.
-Не ме гледай стреснато! Просто ми е кеф!Ей, искаш ли малко водка?
Съгласих се. Тя винаги носеше водка в раницата си. Пък и алкохолът щеше да помогне. Поне на мен ,за да се успокоя. Признавам си, бях нервен.
Загледах се в тялото и, докато отваряше шишето. Бе наистина красива, винаги бе била такава. Познавах я от съвсем малка, бяхме в детската градина. Никога не сме били гаджета, само от време на време се целувахме. Но съвсем по детински. Тя споделяши и най-съкровените си тайни с мен, аз правех същото. Обичах я така, като не обичах никой друг.
Изведнъж видях нещо на крака и. Точно под свивката на лявото и коляно имаше няколко бенки, които образуваха ...не можех да повярвам...кръст.
-Сара?
-Да, миличък?
-Чувала ли си за родилните белези?
Тя спря да се занимава с бутилката и ме погледна стресната.Заговорих внимателно, влагайки нотки на укор в гласа си.
-Опасно е, Сара.
-Винаги е било опасно, Роби. Просто сега те е страх, защото научи за проклятието.
-Ти си докосната от Бога. Мястото ти не е при мъртвите.
-Аз нямам място. Аз съм като всички други. Това е суеверие. Пък и винаги сме лудували на такива места. Влизали сме в кладенци, в изоставени къщи, в блата. сега не е по-различно.
-Това място е докоснато от дявола.
-Не е. Това са суеверия.Хайде, Роби, закопай ме.
-Сигурна ли си?
-Естествено, че съм сигурна.
Тя се доближи и ме целуна по челото.Докосна очите ми с пръстите си, после влезе в дупката и зачака.
-Закопай ме, Роби- прошепна ми тя и затвори очи.
Закопах я до кръста.Тя пак ме убеди. Уговорката ни беше да я оставя да нощува там, после да се върна за нея и да я извадя. Дадох и шишето със светена вода, десерти "Марс" и сребърната стрела. Кръстът подпрях на надгробния камък.После я целунах и си тръгнах.

На сутринта отидох на гробището.Сара беше там. Цяла и невредима, тя ме чакаше усмихната. Миришеше на алкохол.Когато я измъкнах, видях, че белегът го няма. Направих се, че не съм го забелязъл. Докато тя се обличаше, аз се заех да прибирам багажа. Не намерих стрелата, кръстът също. Не зададох въпроси.Прибрахме се унас, легнахме и спахме истински.

Когато след два дни отидох на погребението на Сара не плаках. Въобще. Аз знаех, че ще стане така. Тя бе бълнувала през целият ден след случката в гробището, а аз бях разс;ледвал. След като чух думите "мъртъв" и "аз" се върнах обратно на гроба, където я бях заровил.Разгледах подробно, нищо не открих. Накрая влезнах в кладенеца. Мокър до кости, почти премръзнал, открих тяло. Мъж, който приличаше на мен...

Винаги съм грешал за Сара.Тя не беше докосната от Бога, нейните дарби не бяха благословия. Тя беше дяволското чедо, винаги го бе доказвала. Всичко беше суеверие, абсолютно всичко. Дори нашата любов. Аз никога не и показах родилното петно под формата на кръст под свивката на дясното ми коляно.