Не се опитвай в тъмното да ме съзреш.
С очи отворени зората не посрещай
като непремирим и замечтан поет...
Към миналото повече не се завръщай.
Положих миналото ни върху лафет...
От бели лилии аз нежно свих венец.
Между листенцата сърцето си зарових
и сълзите превърнах в приказен прашец.
Красиво беше! Но назад не се обръщай!