автор: Wild

Избърсах и последната чаша и я прибрах в шкафа.Свърши се за днес.
Сега щях да се прибера, да си пусна водата във ваната и да чета книга из хилядите мехурчета. Аз това най-го обичах. Да чета във ваната. Обичах водата, пък и книгата си я биваше. Някакво крими, но му забравих заглавието. Стара и опърпана книга, каквита най-много обичах. Разказваше се за кукли ,които приличаха на жервтите на сериен убиец.
-Работите ли още?
Изпищях стресната. Не бях усетила кога някой е отворил вратата. По дяволите, защо не обърнах табелката , когато марк ме помоли да почистя вместо него?!...
-Труден ден ли имахте?
-Да, много.
Беше мъж на около тридесет и пет, висок, едър, с подгизнали от дъжда дрехи. Стори ми се ,че плаче, но може и да бяха капки дъжд.Подканих го да седне с очи, усмихнах се мило.
-Какво ще желаете?
-Дай уиски. Каквото и да е.
Сипах и подадох. Той го гаврътна на един дъх, не поиска лед и лимон. Пожела второ.Сипах и подадох. После текила с газирана вода. "Облак". Мента. Не говореше, гледаше ме проницателно.
-Седни при мен- подкани ме.
Не бях пила много днес, сипах си чаша бира и се настаних на стола до него. Погалих мило ръката му.
-Какво е станало? Излейте си мъката, толкова съм чула, че вече няма значение.
Той ме погледна недоверчиво.
-Можете да ми вярвате. Аз съм Джейн.
-Сам.
Не стисна ръката ми, само ме погледна вяло.
-Хайде кажете ми- подканих го аз-,ще ви олекне.
Той сякаш се съгласи, защото хвана ръката ми и я стисна доверчиво.
В този момент влезе приятелят ми.Вцепени се. Ясно е,че да види своето момиче на бара с пиян мъж в гъзарски костюм би го изненадало. Но в очите на Ник аз видях.....не можех да повярвам....страх....
-Джейн, азвсичко ще ти обясня!
-Какво? Ник, миличък...- не довърших, чух трясък.
-Ах ти ,кучи сине!
Сам стана и бутна стола. Изплаших се,какво ставашетука?! Ник изчезна, той винаги е бил страхливец. Сам не го последва, бавно вдигна стола и седна върху му. Потупа ме съчувствено по рамото.
Настана тишина. Исках да разбера какво ставаше, о, по дяволите, колко ммного го исках... Но ако бях научила нещо за мъжете, то беше, че ако не ги подканваш, те всичко ще ти кажат....
Така и стана.
-Съжалявам, че аз трябва да ти кажа това, Джейн.
-Да ми кажеш какво?
Не чувствах никакво притеснение,че му говорех на "ти". Не забелязах разликата в поведението му, милият му поглед, насълзените очи.Чак сега, когато споменът изплува в съзнанието ми, се сещам за всички подробности.
-Днес...днес заварих жена си....в един апартаамент на трето авеню...заварих я с...с друг мъж...в леглото....
Не можеш да поярвам.Бях вцепенена,чаках съдбоносното кимване.
-Да, с него.
Дуите не бяха нищо, той трябваше да кимне.Не, нямаше да кимне, Господи, ако те има,нека той да не кимне...
Кимване.
-Съжалявам,че аз трябва да ти го кажа.
Огромна буца заседна в гърлото ми. Изневярата можех да простя, но факта, че това се беше случило в моя дом...Бях сигурна,че става въпрос за моя апартамент, че за кой друг! Ник нямаше пари за вестник, камо ли за жилище. Бе непълнолетен, техните го издържаха. Пращаха му пари за учението,които той пропиваше в някой бар. Нали така се запознахме. Бях на 21,той на 17. Харесваше ми да се грижа за него,да го съветвам, да му помагам.
Моят страхлив, срамежлив Ник с друга жена? Та той дори инициативата в леглото не поемаше...

*****

Събудих се от ужасна болка в главата.Огледах се- голяма стая с модерни и скъпи мебели. Надигнах се, бях гола. Потърсих дрехите си с очи.Видях един халат на стола до леглото, станах и го обляках.
Къде, по дяволите, се намирах?!
-Джейн, събудила си се!
Завъртях се на 90 градуса и видях Сам. Изумих се, не бях забелязала колко красив мъж е. Руса коса, ясно зелени очи, мускулест. Беше само с една хавлия на кръста, носеше кана с кафе и кифлички.
-Какво стана?
-Ела да пийнеш,после ще ти обясня.
-Какво стана? - нямаше да се оставя милият му глас да ме разубеди.Трябваше да знам.Потретих въпроса си, той все още ме гледаше нежно.
-Ела да пийнеш,после ще ти обясня!
Послушно отпих от кафето,хапнах от кифличките. После пак поех по своята.
-Кажи ми какво стана?
-Ето, изпий един аспирин.
Като кученце, на което даваха заповеди, аз се подчиних.какво ли дурго ми оставаше. Но продължиш да питам.
-Какво стана?
-Снощи припадна. Когато разбра за Ник и жена ми, ти припадна. Наложи ми се да те нося до вкъщи. После те съблякох, много си сладка, между дургото, сложих те да си легнеш и те завих. Това стана.
Коленете ми омекнаха, строполих се на земята. Чашата с кафе, която държах, падна на пода и се счупи. Горещата течност се разля по бедрата ми. Заплаках на глас. не бях плакала от години, чак сега се сещам за това. Бях малка, на 14, загубих любимото си куче Рижо. Сега плачех точно така. Плачех с цяло гърло.
-Недей, миличката ми,недей....
Усетих, че халатът ми падна, беше ми голям. За миг разумът ми заговори, трябваше да се скрия. От Сам?! О, Джейн, я се стегни...
Но не можех...
Той ме гушна, зарови лице в черените ми къдрици и зашепна успокоителни думи.

*****

Събудих се в същата стая като от преди два дни. Не знаех защо останах при него, харесваше ми да се грижат за мен. На шкафчето до мен имаше малка седефена кутия. Отворих я и...пак заплаках.
-Да! Да! Да, Сам, Да!
Той дотича в стаята ми със засмяно лице. Прегърна ме и ме залюля.Точно като бебе. И точно като бебе ме успокои.Сълзите ми пресъхнаха, той целуна очите, после ушите и носът ми, вратът.Накрая стигна до устните ми.
-Наистина ли?Сигурна ли си?- прошепна той.
Казах "да"...и пак заплаках.