автор: Fraxinus

Раздрах снагата си от крясъци
и нямам глас дори за помощ да извикам.
Компромисът е залък за отхапване,
но всяка моя крачка вече бяло знаме вдига.
И нощем във очите си отворени
промивам всяко зрънце на съдбата,
но в края се оказва - само пясък е -
пустини съм обречен да сънувам...

в живота си БЕЗ ТЕБ привикнал.