автор: Casper

В мига на сянката изпепелени
опитвайки се да се слеем с деня,
в живота сякаш закъснели
живеем скрити от света.
Сълзи отдавна се изляха
във нощите пропити с тишина,
остана само болка помежду ни
застинала със самота, но без тъга.
Ти си тръгна мълчаливо,
невярващ в новите мечти,
а аз усещайки те предпазливо
не се опитах да те задържа.
И невъзможността възможна
във времето без път съзряхме,
но дали щастливи след това
един без друг я изживяхме ?