Извива се пред мене пътят остарял
Боже!Колко е утъпкан?И се спирам.
Защо и аз съм тук сега?
И искам ли по него да премина?
Нали наясно съм ,че спомени добри
ревниво зад завоя си той скрива
по него е останала тъга
и болка от отминали години.
Трябва ли да продължа?Мълча...!
Нямам отговор и нямам сила
пренебрежително да махна със ръка
-да се превърна в самодива.