автор: Eilsun

Не малко луди се усмихнаха
и не един слепец прогледна -
в нощта духовна, непрогледна
от теб те с пълни шепи пиеха.
Мостове изгради пред себе си,
пред тях, та пътя да намерят
Макар да срути много идоли,
душите нощем не треперят.
От стихове със жар написани,
от песни във сърцето трепнали,
стихиите във нас притихнали,
най-после стигнаха небето
Не рекушираха, на се стовари
отгорени със страшна сила
чутовен гняв, че сме съзнали
кои сме и защо ни има

Върви... не спирай в своя
устрем към утрешния ден,
където само ще помоля
да сториш място и за мен...