автор: kalina

Ми повня снощи, чи кузата я прибрах,
пудир из двор припявах ем примитах...
Пиперя тук-таме прискубаф, напуляф
и сеннах да са мъдря пуд асмити.
И дрема начи ф заплес тъй амен,
са скръстих и на дрямка ма пудкара...
Са путупорчи йна магьосница (!?) прид мен:

- Калино, ко дремуцаш, маамустара!?
Стрисни са сéга, утпуши ги тес уши,
нидей са прай у глухата ниделя!
Са тътра чак ут майнат' си пучти,
исприщих са дурдету та намера.
У нашту царству носи са мълва,
чи бúла си кат ангел биспудобен
и ... кък да кажа.. малку будала,
чи рекаф да ти убразувам спомен.
Шта прая, моме, дюс-бас ф чудиса!
Ай фърляй тъс забратка и сукманя,
кат та скупосам, чи ни моат та пузна
магьосана кат цъфниш на мигданя.

Нарежда нашта, ич ни ма устай
вупще пу три у зъп да са изкажа,
кат самудива ма дукара и...

- Калино, ваайй!
Биз малку да забрая! Ногу й важну!
Дан земиш да са заблихосаш ду зори!
Сриднощ кат стани - друм! И са прибираш!
Закот дутам магийта мой та изтърпи,
утпосле пак у прустутии шса намираш.
Ай там ду Марку у убора ти пръхти
идин бял кон. Са мятай, ма пулека!
Да не да панниш, да са путрушиш,
или да бикниш пОлвинта дървета.

И тъъъъй...
Надума ги, учити си фанá
и по-нататък инфурмацийта са губи.

Събуждам са - асми, пипер, митла...
И сал кузата изнапреде ми са пули.
Ф идин мумент ма ръгна гачи нож,
кат са пугледнах га са сафирясах...
Ми няма ми го левиот галош!!!
Катчели тос път убу я увапцах!

И ся ши чакам Принца тез деня.
Ни повня снощи де съм са мотала,
ма щом идиния галош ми го немá,
то сигур Принца ши съм увършала.
Ши доди, шма примери и тугас
ши зяпни:

- Ай сиктир, Калино!
Игати и късмета, дет гу имам ас!
Напрау ут ужас ся ши са спумина...
:))