Било през май и късно след обяд
навън ръмял болнав дъждец,
лежала майка ми във кръв-
родил съм се ,наместо пъпна връв
на шията ми имало въже.
Заплела баба пелени
разплела дрехи,тегнело оскъдие,
но между тънките игли
изнизала качулка за осъден.
Баща ми дърводелец бил-
разказват майстор ненадминат,
но този ден под бледото острило
не ваял люлка ,стол или пък скрин-
издялал пересто бесило.
Така съм се родил-
с едно въже,една качулка и бесило.
Живях ли? Времето мълчи
и се подхилва присмехулно.