автор: usmivka

Една разходка .... една дълечна история...
Един шепот, звън, едно очарование през погледа на двама..

През погледа на Мъж

ПЪТУВАМЕ ЗА ШЕРБРУК, МАЛКО ГРАДЧЕ, ЗАКЪТАНО МЕЖДУ ХЪЛМОВЕ, ОБРАСЛИ С ГЪСТА ЗЕЛЕНИНА, ПОВЕЧЕТО ШИРОКОЛИСНИ ДЪРВЕТА И БРЕЗИ,А НА ВЪРХОВЕТЕ ЗЕЛЕНЕЯТ БОРОВЕТЕ, ТАКА ЯРКО СА ОГРЯНИ ОТ СЛЪНЦЕТО В ТОЗИ ДЕН.
В КОЛАТА БЕШЕ МНОГО ТИХО, КАТО БРИЗ, ШУМОЛИ КЛИМАТИКА, НАВЪН Е МНОГО ТОПЛО, АДСКИ МАЙ ЩЕ ДА Е, НО НА НАС НЕ НИ И ПУКА ОТ ТОВА! ВСИЧКО СЕ Е СМЪЛЧАЛО, СЯКАШ ЖИВОТА Е ЗАМРЯЛ, ДОРИ НЯМА ОБИЧАЙНИТЕ МНОГО КОЛИ ПО ПЪТЯ, САМО ДЪРВЕТАТА ОТСТАРНИ ЛЕКО ПОТРЕПВАТ, КОГАТО МИНАВАМЕ ПОКРАЙ ТЯХ...МАЛКО ЗАБАВЯНЕ ИМАХМЕ НА МОСТА ШАМПЛЕЙН. ПРЕЗ ТОВА ВРЕМЕ ТЕ БЯХ ХВАНАЛ ЗА РЪКА И ТИ ПОКАЗАХ МОНРЕАЛ ОТ ВИСОКО, ТА НАЛИ ОТ ТАМ НАЙ-ДОБРЕ СЕ ВИЖДА ГРАДА! И КОРАБА, ДЕТО ЧАКАШЕ НА ВРАТИТЕ ДА ГО ПОВДИГНАТ НА ГОРНОТО НИВО.... КОЛКО ГОЛЯМ ИЗГЛЕЖДАШЕ В МАЛКОТО ПРОСТРАНСТВО НА КАНАЛА, КЪДЕТО ГО БЯХА ВКАРАЛИ. И ПОСЛЕ ХВАЛАХ ЧИСТИЯ ПЪТ, БЪРЗО НАПРЕДВАХМЕ КЪМ КРАЙНАТА НИ ТОЧКА, ИСКАХ ДА ИМАМЕ ВРЕМЕ ДА ТИ ПОКАЖА НЕЩО,КОЕТО СТРАШНО ЩЕШЕ ДА ТИ ХАРЕСА, БЯХ СИГУРЕН В ТОВА! НО СИ МЪЛЧАХ ЗА НЕГО, ИСКАХ ДА ТЕ ИЗНЕНАДАМ ПРИЯТНО, ИСКАХ ДА ВИДЯ ПЪРВИ ПОГЛЕДА ТИ, КОГАТО СПРЯХ НА МЯСТОТО, КОЕТО АЗ ХАРЕСВАМ НАЙ МНОГО НА ХЪЛМА, ОТ КОЙТО СЯКАШ НИЩО НЕ СЕ ВИЖДА, И СЛЕД КАТО ПОДМИНЕМ ЛЮЛЯКОВИТЕ ХРАСТИ-ИЗВЕДНЪЖ СЕ РАЗКРИВА ОНАЗИ ВЕЛИКОЛЕПНА ГЛЕДКА НА ЕЗЕРОТО МАГОГ- ЗНАЕХ СИ, ЧЕ ЩЕ ВЪЗКЛИКНЕШ ОТ УЧУДВАНЕ И ИЗНЕНАДА! НАИСТИНА Е ПРЕКРАСНО, ПО ОЧИТЕ ТИ РАЗБРАХ ЧЕ И НА ТЕБЕ МНОГО ТИ ХАРЕСА! УСЕЩАХ РЪКАТА ТИ В МОЯТА, ГЛЕДАХ ТЕ ОТСТРАНИ КАК ЩАСТЛИВО СЕ УСМИХВАШЕ,КАК ВЯТЪРА СИ ИГРАЕШЕ С КОСИТЕ ТИ, ПРОФИЛА ТИ БЕ ПРЕКРАСЕН,ОДУХОТВОРЕН, И ПРОСТО НЯМАШЕ КАК ДА НЕ ТЕ ЦЕЛУНА- ТО ПРОСТО БЕ ПО СИЛНО ОТ МЕНЕ!УСМИВКАТА ТИ БЕ ПРЕКРАСНА, ГОВОРЕШЕ СЯКАШ БЕ МЪЛЧАЛА С ЧАСОВЕ, ВДИШВАШЕ ДЪЛБОКО ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ И НЕ ОТКЪСВАШЕ ОЧИ ОТ ЕЗЕРОТО,ДОКАТО ТИ РАЗКАЗВАХ КОЛКО ГОЛЯМО Е, ОТ КЪДЕ ПОЧВА, КОЛКО ДЪЛБОКО И ДЪЛГО Е, НО МАЙ НЕ ТОВА БЕ НАЙ ВАЖНОТО СЕГА, В МОМЕНТА! ПРОСТО ОЧИТЕ СЕ НАСЛАЖДАВАХА НА ПРЕКРАСНАТА ГЛЕДКА, ОСЕЩАХ ГО ДОРИ ПО ТРЕПЕТА НА РЪКАТА ТИ! ПТИЦА МИНА МНОГО НИСКО И СЯКАШ ТИ СЕ ЗАРАДВА И ТЯ, ДЪЛГО КРАЖА И НЕЗНАМ ЗАЩО- НО СИ МИСЛЯ ЧЕ САМО В ТЕБЕ БЕ ВПЕРИЛА ПОГЛЕД! ТА СТАНАХМЕ ДВАМА-ТЯ, ПТИЦАТА,И АЗ- ДВАМА КОИТО НЕ ОТКЪСАХМЕ ОЧИ ОТ ТЕБЕ, И СЯКАШ ЗАЕДНО С ТЕБЕ ГЛЕДАХМЕ ПРЕЗ ТВОИТЕ ОЧИ НА СВЕТА, С УСМИВКА, С МНОГО ДОБРО И ПОЛОЖИТЕЛНА ЕНЕРГИЯ ИЗПЪЛНЕН ПОГЛЕД В ХУБАВОТО НА ТОВА ПРЕКРАСНО ПРИРОДНО КЪТЧЕ! МАЙ НЕ НИ СЕ И ТРЪГВАШЕ ОТ ТАМ, АКО ИМАХМЕ ВРЕМЕ, СИГУРНО ЦЕЛИЯ ДЕН БИХМЕ ИСКАРАЛИ ТАКА, ПОД СЛЪНЦЕТО, НАД ШИРНАЛАТА СЕ МНОГО КИЛОМЕТРИ ВОДНА ШИР, ЧИСТА И СИНКАВА, С МНОГО ЛОДКИ И ЖИВОТ В НЕЯ, С МНОГО КРАСОТА И ЗАВЛАДЯВАЩО ОСПОКОЕНИЕ!НЕЗНАЯ КОЛКО ПЪТИ МИ СЕ ИСКАШЕ, ДА ТЕ ДОКОСНА УСТНИ, ДА ПОГАЛЯ ОДУХОТВОРЕНОТО ЛИЦЕ...НО НЕ ПОСМЯХ, НЕ ИСКАХ ДА СЕКНА ТАЗИ МАГИЯ НА ПОГЛЕДА, ТОВА ПРЕКРАСНО ИЗЛЪЧАВАНЕ, КОЕТО НАПРАВО СЕ ВПИСВАШВЕ ВЪВ ВСИЧКИТЕ ЧУДЕСИИ НА ПРИРОДАТА!! КАК ХУБАВО БЕ ТОВА- ПРЕКРАСНИ ПРИРОДА..И ЖЕНА..НА ХЪЛМА, ГАЛЕНА ОТ ВЯТЪРА...


ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЖЕНА


Толкова цветове не бях отдавна виждала... Мислех, че кротичко ще си се возя до теб на седалката, а се оказа че си ми готвил изненада. Още в началото пътя ми се виждаше, като една змия лъкатушеща през трънки и дървеса ние напредвахме по жаркия асфалт, а маранята от горещината караше да потрепва въздуха пред нас, на нас обаче ни бе така приятно... климатика се грижеше за нас, чувствах се сякаш вятър вее моите коси в колата ти...хи хи. Гледах отвън и си мислех, че мога така да пътувам до края на света... а света наоколо беше изпъстрен с чудеса. Дървета се стелеха на ляво и дясно около нас, помахваха ни леко с клони колкото да ни поздравят. Приветстваха ни, радваха ни се... чудех се защо няма животни които да тичат и щъкат напред назад, а ти ми каза че е твърде горещо и сигурно са в хладните си бърлоги... така че няма как да ги видя от твоята кола... обяснението ти ми стигаше, защото и ние двамата бяхме в нашата прохладна бърлога-кола...ха ха .. И тъкмо вече се омарлуших и реших че мога лекичко да дремна се оказа че не бива да затварям очи нито за миг, а жадно да гледам и да попивам красота! Първо се мярнаха страхотни люляци, а после... уж нищо не виждах в началото, а после .... сиянието на един сън, красотата на една въздишка, синевата на вода и небе, красотата на свят изпълнен с трепет на дете... Думите са малко, описанията са трудни, всичко беше просто отворени очи, сърце и душа, с които красотата на гледката да съзра ... Треперех от вълнение, как е възможно да има толкова вдъхновение само в една гледка... Тъкмо цялата тази омая ме беше погълнала една птица сякаш от нищото беше решила да ни погледне по-отблизо. Но останах с впечетление, че теб вече те беше виждала там, защото по-скоро взорът и бе вперен в мен... усмихнах и се, приех я като пратеник на природните стихии които ми махаха от крилете й. После отново погледа ми се върна на онази ширнала се красота погълнала погледа... не можех да и се наситя, не можех са не се усмихна, не можех да не пожелая да бъда и аз с крила за да погледна и аз отвисоко цялата природна красота показала ни се свенливо от тази висота... По едно време реших, че сънувам.. не можех да повярвам, ти до мен, аз до теб, птица която ни заглеждаше от високо, а насреща ни неземна красота.. затова реших да стисна 2-3 пъти по силно твоята ръка, за да се уверя- не сънувам точно сега, ти ми отвърна със същия жест, сякаш да потвърдиш -не е сън това! Синевата така ме привличаше, и в същото време така ме успокояваше, искаше ми се да хвръкна и да се гмурна в гледката, и понеже ти държеше моята ръка, тъкмо да подскоча и да изхвърча ти каза- Време е за път сега! Вятърко нежно лицето ми погали и каза- Той ще те доведе отново да ни навестиш, хайде затвори очи и довиждане с нас си вземи... Май наистина бях забравила дори да мигам, не исках да изпусна нито един цвят, нито един шум, нито един аромат, нито един нюанс от цялата гледка която ти ми показа. Тогава затворих за миг очи... и казах Довиждане за сега... обърнах се към теб, продължавайки да стискам ръката ти, повдигнах се леко на пръсти и те целунах, а ти сякъш не смееше да помръднеш, за да не се изпаря като мираж пред погледа.