автор: Rhiannon

Извинявай,
мислиш, че си влюбен?

Или просто си играеш
на любов и на привличане,
на суета и заменяемост,
на приятелство и флирт?
Какво си мислеше?
Дантелени бикини,
изискана вечеря, свещи,
зашеметяващи парфюми,
фини питиета и оргазми?
Да те гледам със премрежен поглед,
да разчитам знаците на тялото,
да се разгорещявам при вида
на твоя глутеус максимус,
да готвя патица по тунизийски,
суфле със портокал и дюли с мед?

Прости ми,
че вместо сатенени чаршафи
избирам си възглъвнички с овце,
завити с облаци и зачервени носове,
възторгвам се от бели мишки,
пазя гаечните ключове във
шкафа за козметика,
рева при всяка филмова история
на пропусната любов и на бездомност,
пиша с детски почерк лаконично,
мажа се със лосиони, които имат
мирис на гора и дъвка,
използвам твоите парфюми,
не умея да се обличам като дама
и да избирам плочките на банята
в тон с тапетите на коридора.

Извинявай,
че вместо смях, донесох ти сълзи,
че искаш обич,
а се бориш с ревност,
с неоправдани подозрения,
със стари рани и комплекси,
че нямаш повече търпение.

Прости ми,
просто никой не ме е учил да бъда жена.