автор: marmalad

не можем да стигнем
ни дъно ни нещо
което в пръстта ни повдига
като влюбени букви
а говорихме много
за подметките с дупки
за памучните брони
за първите сбогом
когато сме играли
на войници и кукли
и на въздишки
и сме изяждали много
бонбони
с детските книжки
по-огромни от нищо
сме проспали сезони
издишали скрупули
вдишвали дим
сме имали даже
свой Йерусалим
прилегнали пролети
зими изстинали
мълчания разляти
и полети, полети
даже и лято...
Сме имали