Някога те обичах.
И света беше малък,
Почти колкото детска длан,
Почти колкото усмивка.
От мен до теб.
И от теб до мен.
Един удар на сърцето,
Един стих.
Един акорд на китара...
Но то беше някога.
Преди есента.
Преди самотните сънища.
Преди.
Сега плача насън.
И сянката ми понякога зъзне.
Сънува,
Че искам един малък свят
Колкото целувка за лека нощ,
Колкото топла длан,
Колкото безмълвно "обичам те"...
Но се събуждам.
Някога те обичах.