автор: angar

Аз бръкнах
в пазвата на самодива.

Такъв шамар
страхотен ми удари,
че сякаш че Калина - със коприва -
очите и ушите ми нашари!

От днес не искам
никой да ми казва,
че самодивите били красиви!
Подпухналото ми лице
показва
какви са подли и немилостиви!

Излизат те
по лунните поляни,
но дявол знае за какво се сбират:
дали вълшебни билки да събират
или изкуства бойни да тренират!

Ех, да,
плесницата си е плесница!

Но и дланта
на моята десница,
с която аз във пазвата й бръкнах,
не може да забрави как изтръпна
от щастие!

Такова романтично,
и бухнало, и нежно-еластично,
едно такова сладко, гладко, мило!

И пак вървя по
странджанското било,
и пак навлизам сам-самин в гората -
за да намеря своята позната.

Знам,
че ако и втори път й бръкна,
с такава силна страст ще я обикна,
че може и с плесниците да свикна!