автор: rajsun

Цял ден търкаляй думата в ума си.
Топи я в музика. Във светлина и болка.
Цял ден да бъде с теб, а вечер късно
я запиши в тефтерче до леглото.

Ще бъде уморена и безсмислена.
Объркана, какъвто си и ти.
Но ако има в нея зрънце истина,
тя няма да заспи.

Тя цяла нощ ще бъде до съня ти.
На сутринта я слагай на трапезата.
Хляб на дъщеря ти и сина ти.
Това ще бъде истинска поезия.

И тя ще тръгне гладните да храни.
Деца да милва, съвести да стряска.
Да мре за нещо, да лекува рани...
И всяка нощ при тебе да се връща.