автор: Golden_Eagle1

Един ден заваля. Малко. После повече. Стана проливен дъжд. Толкова проливен, че можеше да си помислиш, че си на дъното на морето.
Но и на най-проливният дъжд рано или късно му омръзва да е толкова проливен и почва да се превръща в обикновен дъжд. И точно тогава по пътя се зададе кола. С трима души в нея. Един мъж и две жени. Мъжът караше колата, а жените гледаха през прозореца.
Шофьорът спря колата и загаси двигателя. От предния капак се вдигаше пара. Мъжът слезе, хвана се за ушите и падна на земята. Двете жени изскочиха от колата и се втурнаха към мъжа. Но в следващия миг и те се хванаха за ушите и паднаха на земята. Тогава около тримата се появи розова мъгла и те изчезнаха. Колата запали сама, потегли по шосето и се скри зад завоя…
На другия край на дъжда трима души се провираха между капките и си играеха на криеница. Капките бяха трърди като диаманти и издаваха някакъв странен звук, който се чуваше не отвън, а отвътре в главата. Всяка капка беше като отделна планета, а мъжът и двете жени летяха като малки космически корабчета между планетите. Но и тримата нямаха уши, защото вече не им трябваха. Чуваха звука с някакво вътрешно ухо. Капките танцуваха странен танц, като ту се събираха една до друга, ту се отдалечаваха. И на тримата им се струваше, че капките дишат и си говорят на техния език. Изведнъж в главите им зазвуча прекрасна музика, толкова прекрасна, че и тримата полетяха в такт с мелодията и се превърнаха в три блестящи капки дъжд…
На този край на дъжда се появиха трима души. И тримата бяха обвити в розова светлина. Те се огледаха учудено, сякаш се виждаха за пръв път, усмихнаха се, полетяха уверено към светлината и се скриха зад завоя.
Дъждът вече беше спрял.