Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 566
ХуЛитери: 2
Всичко: 568

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Marisiema

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДо Несебър и назад
раздел: Есета, пътеписи
автор: hudojnika

Братовчедът Неделчо Г. П. от Разград е прекалено пресен пенсионер; толкова пресен, че пенсионерството му стои като чужда, не по мярка дрешка на високата му, стегната осанка, окомплектована с меланж грива-брада и пъргави мисъл и тяло. Благоверната му планово замина на поредния съмнителен, двуседмичен здравословен туризъм
и го остави под строгия надзор на семейната реликва - раирания в модно жълто котарак Мачо, с конкретен списък за домошарски изяви, търпящи отлагане. Зейнаха непривични пролуки от свободно време.
Неделчо Г. П. се е обзавел със завидна интернет мрежа от новинари, деца, внуци и приятели - пръснати по света и у нас, та рядко отваря хваналата паяжини пощенска кутия; що ли - взе, че я отвори и откри рекламка обещаваща:
...само срещу четиринайсет точка деветдесет и девет лева луксозен транспорт, вкусен обяд в уютна обстановка; интимно разглеждане на Стария Несебър - с всичките му архитектурни паметници в уникалния стил на ХVІ - ХІХ векове; както и свободно време за разходки!...
- ...и свободно време за разходки в цената на билета! Сладка работа - за далеч по-малко от петнайсет лева; какво му плащаш! Нови места, нови познанства, нова бизнес-среда! - остана приятно замислен.
...ще има и безплатни подаръци...
- Интересно, подаръците нормално платни ли са.
Пусна Е-мейл заявка - никой, нищо от никъде не даде признаци на живот и лизна марка върху рекламката - повторна заявка, за черно на бяло!
На датата, в нула седем нула нула, едно недохранено и недоспало гъгниво пъпче, с инплантирана дрънкулка, нескопосно втъкнато в многоджобни гащи, го настани в полупразен автобус. Зае две места, нали беше с две заявки. Спътниците бяха няколко дами от архивна възрастова група, плюс избелял бивш мъжкар, в херметично закопчан бял костюм.
Половин час надхитряне с дупките по асфалта и в Шумен шумно нахлуха, все още на собствен ход, двайсетина пъргавелки с видим дълъг пенсионерски стаж; а две от предните в суматохата се изнизаха до тоалетната - да изпиели по кафенце. Да се върнат, да се върнат - не дай Боже, да ги е повлякъл трафикът за бели робини; хеле, докуцукаха накафени и изпишкани, под укорните погледи на несвършилите тази отговорна работа колежки.
Лепкава поп-култура, почти мелодично, издува возилото с вопъл: - Искам още! Искам още! Искам пак! Не се разбра какво толкова иска явно незадоволената певица; каква е офертата и; и в крайна сметка какво получи. Навярно за това ще пее в следващата песен.
- Добрутро, драги екскурзианти! -изгъгни Пъпчето. Мълчание.
- Добрутро... - повтори то. Пак мълчание...
- Добрутро! - заплаши вече то и хорът отвърна, като проядено от молци ехо, предвид опасността - добрутването да продължи твърде дълго.
Пъпчето отвори устенца, според задължението да разяснява на поверената му група детайлите по екскурзията и не ги затвори до Варна; а и по-нататък. Така, например, стана ясно, че пътуват на рекламна промоция и шейсет процента от разходите са поети от благодетели, които: наистина ще нахранят и прочее... безплатни стари къщи в свободно време... или нещо такова - каквото го пише там, в рекламката.
- Пеете ли? Вицове разказвате ли? - подхвана пак Пъпчето. Бабите се свиха като първолаци без домашно. - Тогава аз ще Ви разказвам вицове, подходящи за възрастта Ви! - и не миряса; добре поне, че не пя, благодарско за което.
Има-няма два часа друс-друс и обяви:
- Пристигнахме в центъра на Варна, петдесет минути почивка за тоалетна с кафенце и да не кръшкате от нашата промоция в ресторанта, известен с историческото посещение лично на вожда и учителя Георги Димитров.
След тази революционна препратка и пълен кворум, енергичен мъжага с врат окован в златна верига сподели, че е призван да ги открехне за още по-революционни изобретения, създадени за благото на хората. Едно от тях е Магнитна постелка! Щото парите безспорно са важни, но още по-важно е да се инвестира в здраве! С това се спестява от парите за лечение! За някакви си два часа лекторът информира колко е важно да имаш такава постелка - животът е немислим без магнитна постелка! Здравият - не се разболява! Болният, скован от ужасни болки - прохожда! Опикаващият се в леглото, върши това вече в движение, в памперс; разбиват се кръвни тромби и чао! на инфарктите. Укрепват се нервите, а от вицовете знаем, че всички болести са от нервите - само сифилисът е от любовта!
- Боли ли го някого глава? - бабите, спотаени, мълчат като печени ремсистки.
- С магнитното поле се премахва главоболието!
А колко е важно, като спим, главата да е на северния магнитен полюс, а краката - на южния! Именно постелката с четири гъвкави магнитни ленти елиминира неправилното спане и обръща полюсите в леглото ни! Това е голата истина - както и да легнеш, главата ти магнитно винаги ще сочи към братска Румъния.
- Ползвал ли е някой магнитна постеля?
Обади се почти млада бабичка, навярно подмладена от магнитите - преди ставала по пет пъти до едното място, сега - само три! Триумфът беше пълен; магнитите лекували точно сто трийсет и шест болести - ни по-малко, ни повече! Не стана дума дали лекуват пърхут и зъбен камък. Сигурно да!
Неделчо Г. П. преглътна на сухо - вкусният обед се бавеше.
- Колко струва постелката? - запитаха неколцина, скоро взели пенсиите.
- А, хареса ли ви? - цъфна в усмивка златната верига. - Постелките не са нито за бедни, нито за богати; те са за интелигентни хора! Това е немска фирма, а в Германия, представете си, получават повече евро за месец, отколкото ние за година. Затова там цената е само четиристотин и петдесет евро, а на нас ще ни струва само четиристотин и петдесет лева. Това е отстъпката за по-ниския ни стандарт. Но това не е всичко! Само за Вас, за първите трима, ще направим невероятна отстъпка от сто и петдесет лева. Граби, народе!
Изминаха петтях минути, през които да се сборичкат пред масата и най-силните, според природните закони, да получат правото с мизерните си триста лева да обърнат земното кълбо в леглото си!
Не сме борбен народ! Оказа се, че не сме и интелигентен. Все пак двенки - си купиха магнитни стелки, намалящи умората при ходене. Избелелият бивш мъжкар си взе офертата за домашно проучване. Лекторът спихна, намуси и прибра набързо постелките в Аудито. Все пак - джипитата не си загубиха хляба!
В интерес на истината вкусният обед беше приличен... за предястие: таратор, две кебапчета с гарнитура от пържени картофки и сегмент краставица. Няма преяли, щото е вредно за възрастни. Подаръкът за мъжете - триметрова рулетка, да си мерят каквото там; за бабите - пъстро платнено несесерче, да си губят в него аксесоарите.
- Това ми е трета екскурзия с тази фирма! - сподели херметично закопчаното сако. - И трета рулетка! Стана ми хоби.
Пътят до Несебър съвпадна със следобедната дрямка - петнадесет нула нула.
Свободно време - два часа! Градът е художествено оформен като битак: про-дават се спомени, гащи, бродерии, картини-менте, кожено облекло, милиционерски фуражки, каски, ордени и медали, както и дървени змийчета от четири до осем лева, според дължината и съпругата. Гъмжило от чужденци - едновременно снимат, ближат сладолед, наливат се с бира и купуват кич. Едно, играещо и свирещо на гайда дядо, възпламенява любов към родния фолклор в сърцата на трътлести туристки.
В седемнадесет нула нула - обратно, през Слънчев бряг.
- Бях подготвен за размаха на строителството, но това което е - поразява! Един плътно застроен град, с огромни хотели, прилепени един до друг, без изглед и въздух. Ако се протегнеш от балкона, можеш да потупаш нежно по дупето съседката в отсрещния хотел. Микроскопични тревни площи, асфалт и смазващо много бетон - половината хотели са откровено грозни, кичьозни и претенциозни. За Бога, братовчед, не почивай в Слънчев бряг! - ми изчука в Интернет Неделчо Г. П. от Разград, в двадесет и два нула нула, току що завърнал се уморен, прашясъл, жаден, но обогатен духовно от силата на магнита! И с триметрова рулетка!
Велимир Петров, с изричното разрешение на Неделчо Г. П. от Разград.


Публикувано от BlackCat на 02.08.2006 @ 06:56:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   hudojnika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 08:40:11 часа

добави твой текст
"До Несебър и назад" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: До Несебър и назад
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 02.08.2006 @ 19:31:41
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Мила родна картинка... Да ти се пръсне от смях сърцето...
Но написано - супер! На някои места наистина се смях. На други - замислих се.