автор: idan1

Нощ коси разплита,
над синята лагуна.
Месечината изплува,
райска е тя градина.

Нима е сам,
нима я няма?
О! На ръце я носи,
усмихната щастлива.

Във водата тя нагази,
божествена красива,
във стъпка всяка,
цъфна китка лунна.

Държи я за ръка,
звезда улови,
в косите й
я пусна.

Влюбено го
тя погледна,
на пясъка
полегна.

Цветята лунни,
той събра,
целуна ги,
поднесе ги с уста.

Ръка протегна,
ябълката
райска тя
откъсна...