автор: Anouk

не тъгувай когато, любими!
океаните стават все по-солени
и делфини дишат по брега
луната бе прехапана в средата
основната причина за греха
и нямахме друг избор,
освен този, който избрахме
да се обесим доброволно на рога й
всеки от нас поел кръста и вината
на така необходимия предател

няма място за тъга, любими
помежду ни няма място за тъга
тънка струна, нишка дим,
само някога по нещо изостанало
от времето, в което се разменяхме
и нямаше как да се избегне
объркването на понятия
и на атоми от нашите тела
сам виждаш - просто не остана...
няма място за тъга