автор: Mojsei

1.Съвършенството е едновременно и достатъчна самоцел за щастливото съществуване, но и средство за неговото възпроизводство, защото, от една страна, то е резултат, а, от друга страна, то е предпоставка, но такава предпоставка, която преди това е постигната, в процеса на нормалното съществуване, което е синоним и на щастието.
В тази насока Лазарев разсъждава така:"Съвършенството е велико щастие, когато се явява средство за натрупване на любов към Бога, но то се превръща в трагедия, когато се обръща в самоцел"(Кн.3, с.75). Противопоставянето на съвършенството като средство и цел тук се прави изкуствено чрез въвеждане на термина "бог". Процесът на нормалното възпроизводство има за свой своеобразен връх натрупването на любов, която характеризира наличието на връзка от особен тип, чрез която става съвместно индивидуално възпроизводство, но такова, достигащо до механизмите на любовта, а тя е винаги и само споделена, за да бъде любов.

2. Лазарев прави истински поврат в разсъжденията си по отношение на връзката между материалното и духовното, когато обявява своето прозрение, че "в материалните блага има порция любов"(с.75). В изложението си до тук, пренебрегването на материалното в името на любовта и то към Бога, силно се подчертаваши. Направено тук откровение има срамежлив характер, но все пак представлява някакъв напредък.

3. Въпросът за същността на битието почти винаги си остава неясен и изисква уточняване, когато се борави с тази категория. Така стоят нещата и когато Лазарев посочва следното:"Колкото е по-значителен мащабът на същността, с която ние взаимодействаме, толкова повече любов се поражда в душата ни, което е Божественото" (с.75). Но веднага следва да се отбележи, че изказаната мисъл много точно разкрива важен механизъм от процеса на индивидуалното възпроизводство, т.е. от процеса на съществуването. А за да отидат нещата по местата си, се налага да посочим, че същността не е нищо друго освен организираната по обществен начин жива човешка дейност. Постигайки свободата си чрез нея, индивидът създава жизненото пространство и за разцъфтяване на любовта в семейството, което е подчинено все още обществено отношение.

4. Издигането на съвършенството само и единствено за средство в живота акцентира върху запазването и поддържането на процесуалния характер на нормалното съществуване, което е много важно, не дава възможност да се изпада в лоното на леността.

5.
Така е Лъки! Нашто слово
дари ни настроение ново,
което с успех ни води
чрез балади, химни или оди
и правим на живота красотата,
запазвайки в душите добротата,
а тя на всяка крачка все ни кара
да пием тоз балсам като отвара,
решавайки конкретните проблеми-
едни по-малки, други - по-големи.
Познаваш ти колизията на българската сцена,
от наши и от чужди разградена
и българинът, търсещ естеството,
лишен от силата на обществото.
Ти - някъде, а аз - в София,
с нашата практична философия,
сътрудничество упорито все градиме,
та името достойно да си удържиме.
На думи българинът просперира-
Конституцията от друг се опирира
и почнахме да тънем в забрава
в коравата прегръдка здрава.
Битието ни е вплетено в загадки
и прави радостите твърде кратки,
с което сферата на мъките ужасни
прикрива хоризонтите ни ясни,
но с тебе крачиме чрез смях
и бродим в българската драма,
с което се предпазваме от грях,
изграждайки на вярата в душите храма.