автор: Mojsei

1. Лазарев ни казва нещо важно, когато пише следното за структурните образования на индивида:"Колкото по-танък е слоят, толкова по-стабилен е той, толкова по-мъчително е разрушаването и дестабилизацията му, толкова по-голямо количество любов и енергия се освобождават"(Кн.3, с.73).
Затова се получава така, че влюбените са щастливи, независимо от обстоятелствата, но също вярно е и това, че при непоносими обстоятелства, любовта не може да издържи дълго време. Но посочената логика е един сериозен аргумент при обосноваването на ценностната система на хората, в която любовта заема, водещото място, за да се създават и онези обстоятелства, които да гарантират нейното запазване.

2. Няма съмнение, че развитието на индивидуалността става чрез преструктуриране на изграждащите я връзки. Разглеждайки този въпрос Лазарев посочва следното:"…изучавайки темата за способностите на човека, аз се убеждавам, че без силите на разрушението той не би могъл да се развива"(с.74). Веднага искам да отбележа, че разрушението като страна на израстването е едно, а разрушението като деградация е друго. В първия случай, става отхвърляне на старата структура, на чието място израства нова, а във втория случай става въпрос за разрушаване без да се достига до изграждане на нова структура. Въпросът става особено актуален в наши дни, когато под влияние на различни фактори нормалната сетивност на младите хора се уврежда фатално и за никакво развитие на тяхната индивидуалност и дума не може да става. Но биологичната сетивност на хората прераства и в социална в лицето на обществено организираната дейност, а тя исторически е увредена по линията на частното присвояване на създавания съвкупен обществен продукт. Тук ще отбележа кратко, че, според мен, фрустрационният процес има две линии на развитие - и като механизъм на развитието, но и като инструмент на деградацията.


3.
Към Поли!

Портрета ти допълвам с ескиз-
как дружно силите намираме
и вдигаме над всички този приз:
света към нас ще интегрираме!
Утвърдилият се глобализъм,
възражда свят изгнил и гнусен,
с насилие до трагизъм,
рушащ невинен път - изкусен.
С усмивка мила, лъчезарна
изправяш злото до стената,
душата ти е благодарна
чрез поведение на жената,
която е готова като Лъв
да хвърли сили, спотаени
за онзи пример смел и пръв,
очакван от люде унизени
за отхвърляне на дрипи жалки,
превърнали се в противни
и с действия, даже малки,
да помагаш на сърца невинни.
Позицията ни с теб е скромна-
в направление прагматично,
но ролята му е огромна,
че е решително, критично.
Затуй с тебе се гордея,
че правиш хората щастливи,
пред което искрено немея-
пред твойте думи, закачливи.