автор: estela41

Мария плати на шофьора и се огледа за свободно място. Двете дами на последната седалка с неохота се сместиха и тя опря лакът върху съмнително чистия прозорец. Недоспалата нощ бодеше очите и, очертани с тъмни кръгове, срещу които козметиката се оказа безпомощна. Петър пак щеше да и каже, че е остаряла и погрозняла, както го направи преди пет години на срещата на випуска. Почувства се тогава неловко, въпреки че погледът му говореше, че не я е забравил.

Тя притвори очи и позволи на спомените да нахлуят като охлюви, по чиято влажна диря я облъхна тишината на нощите, в които бариерата на незнанието я пазеше от приливите на нежността му. Когато разбра, че я губи, прибягна до насилие, искаше поне веднъж да бъде негова. В изненадата си не можа да му попречи да вдигне рязко нагоре роклята и, да я повали върху леглото. Корсажът простена под грубостта на ръцете му. Когато посегна да свали бикините и, тя се изви и като змия изсъска: -Какво правиш? Не се унижавай така! Видя как очите му позеленяха. Петър стисна лице и се изправи, покри разголените и бедра с изпомачканата рокля, приглади косите си и без да промълви и дума, излезе. Нямаха други лични срещи. Сега щеше да им е първата - 20 години по-късно.


Мария избърса с длан запотеното стъкло. Още пет минути и слиза. Извади червило и дискретно придаде блясък на устните си. Ароматът на малини и напомни за случайната им среща преди няколко месеца, когато ненадейно и позвъни - минавал през града - и седнаха в една полупразна сладкарница. Той дойде от път, облечен с неподходящо дебел пуловер и бършеше с неудобство вадичките по лицето си. Когато и се извини, че и изразходи всичките кърпички, тя го погали с ръка и привлече лицето му до своето. Целуваха се с наслада, като деца, които са откраднали бонбони, без да ги видят. Импулсивен и страстен, той плъзна ръката си от рамото и надолу и тя осъзна, че този мъж я вълнува. Кръгът се затваряше оттам, където го бяха прекъснали.


Бусът спря. Лъхна я свеж ветрец, макар безоблачното утро да обещаваше жега. Прозорците на хотела отсреща и заприличаха на издайнически очи, които крият зад перденцата влюбени двойки. Влезна във фоайето и едва сега почувства трепет. Веднага го видя. Чакаше я. Извини се, че трябва да свърши нещо, даде и ключа за стаята и я упъти. Мария притеснено отвори непознатата врата, в този миг иззад ъгъла се появи камериерка, което допълнително я напрегна, все пак влизаше в чужда стая.

Затвори с облекчение. Вътре беше тясно, посрещна я широко отворен прозорец и ухаеща на мъжки парфюм баня. Едното легло носеше следи от неговия сън. Тя седна на другото и се огледа. Освен сакото му, метнато на стола, имаше един огромен черен куфар с колелца. Прииска и се да го отвори и да вдиша аромата на дрехите му, да надникне в неговия свят. Сякаш едва сега осъзна, че този мъж, когото познаваше от 30 години, и е непознат. И спомените за него, и преживяната любов са прибрани отдавна в също такъв куфар, който тя рядко отваряше, но знаеше, каквото има вътре, си е само за нея.
Внезапно мислите и завиха в друга посока. Тя си даде сметка, че стои в очакване да се върне в миналото; да я докосват ръцете, които събличаха моминските и сънища; да изпита отново трепета, когато Петър боязливо разтваряше бедрата и в поредния безуспешен опит да я направи своя. Абсурдно беше да вярва в чудеса и въпреки това...

Погледна през прозореца. Къде ли се бавеше той. Погледна часовника си - вече 20 минути го няма. Седна, после полегна върху твърдия чаршаф. Беше си представяла толкова пъти тази среща, която уговориха след безразсъдната близост в сладкарницата. Представяше си как влиза в стаята му и той зажаднял я привлича, целува цялото и лице, обезоръжава я с нежността си, съблича я с плахи пръсти, опознава я на глътки. Наслаждаваше се на сгромолясващите се бариери, онемели пред зова на влюбените им сърца. Искаше да се разтвори в мига, да преживее пропуснатото някога щастие.

Шумът от вратата я сепна. Идваше. Сърцето и затуптя и тя бързо седна, не искаше да я вижда легнала и сякаш "готова". Той и се усмихна набързо.- Извини ме, но се налага да свърша още нещо. - той остави на масичката бутилка с вино и пакетче дъвки. - Нали видя банята? Това ми е леглото - той я погледна и се засмя - събличай се и ме чакай! Няма да се бавя. Стъпките му отекнаха към асансьора. Смаяна, тя не можеш да повярва, че това и се случва.

Стана, защура се из стаята, влезе в банята, където все още ухаеше на скъп мъжки парфюм, пусна водата в тоалетната и се загледа във водовъртежа, докато сухите и очи плачеха беззвучно.
...
Утрото все още обещаваше топъл ден, безоблачен. Мария гледаше през прозореца на маршрутката, стиснала устни, и решително изключи мобилния си телефон, на който пореден път се изписваше едно и също име.