Ще те попитам нещо.
Трябва да ми отговориш.
Защо забрави мен и любовта?
Защо не ми говориш
с предишните слова?
Защо не ме целуваш,
както някога?
Гледаш,а не виждаш!
Говориш празни приказки.
Напред назад вървиш.
Будна си, а сякаш спиш!
Душевен смут във тебе надделява,
а моето сърце това не дава.
Не можеш осъзна
как губиш любовта.
И мене губиш!
Разтвори сърцето си!
Ела!
Със теб ще стигнем
края на света.
Ще те накарам да повярваш
в силата на любовта!