автор: kamik

...И дори не се спъвам в тези счупени стомни!
/Те се чупят редовно във нощта срещу сряда./
Те са вече в графата: "недостойни за помнене
злополуки по пътя между рая и ада".
Просто пътьом си плащам и на Дявол и Господ.
/Според техните нужди - те ми вземат различно./
Аз се мисля за цвете - а насреща ми - троскот.
/Огледало без памет, че съм била момиче/.
На кого да извикам: Любовта си отива!
Аз самата безстрастно наблюдавам парада:
стават някакви мъртви, лягат някакви живи.
И земята политва, а небето пропада.

И додето животът тъй циничен изглежда,
на една автогара - с една птица на рамо -
едно циганче гладно ми продава надежда.
И не плащам с кръвта си.
С една баничка само....