автор: margi

Ако хормоните му можеха да се чуят щяха да са като грохота на Ниагарския водопад.
Само преди един час, когато влязох го видях да седи на една голяма маса на челното място и ядеше стръвно.Още малко и лъжицата ще сдъвче.После разбрах, че даже не я усеща.
Зарадва се като ме видя. Бегло ме попита, как съм.Трябваше да дойдат много хора, но за сега бяхме само двамата.
-Разделихме се.-смънка и чак очите му потънаха в супата.
-Стига де, какво стана?
-Ами реших, измъчвам се, вие сте си все заедно, аз сам.Омръзна ми и за нея по-добре. Разделяла ли си с някой щото ти е хубаво?Ей, няма да срещна друга като нея да знаеш.
-Тя как реагира?
-Каза, че за мен по-добре така.Нямала какво да ми даде.
-Абе ти вярваш ли на тези приказки?-беше ми криво, познавах я отскоро, но ми харесваше.
-Това е!Решено!-и си поръча една голяма пържола и бира.-Клин- клин избива, сега ще забия някоя.Така ще направя.-навиваше се сам.
Постепенно масата се напълни.Двайсетина човека, едни се познавахме, други не.Видях го как се оживи.Още няколко пъти повтори как няма да срещне друга като нея, но вече фиксираше с поглед едно миньонче в дъното на масата.След малко седна до нея.Побъбриха.После се върна при нас сякаш за да докладва.
-Тази ще я забия.- каза победоносно и зарови в джобовете си.