автор: Liulina

Под купола на църквата една девойка дояждаше сандвича си и нервно подскачаше от крак на крак.Чакаше някого,но и естествените нужди я бяха натегнали в най - неподходящия момент.Късата и пола никак не я пазеше от безпощадния вятър,както и тънкото сатенено якенци,можеше да стопли премръзналата и снага.Стоеше под купола вече двадесет минути,а онзи важен за нея човек,някъде се бавеше.Зъбите и започнаха да танцуват сякаш долавяха ритъма на песентта от близкото пазарче,на което търгашите по цял ден играеха на карти,четяха пресата и обсъждаха минувачите.
Най - сетне от един ъгъл се зададе мъж на средна възраст,с пъстър пуловер и панталони тип шалвар,който ухилен виновно сви глава в очакване на "строгото мъмрене".След като такова не последва,а девойката просто го хвана под ръка и каза:
- Хайде,води ме.
Той я поведе,но преди това извади един черен копринен шал и го завърза добре около очите и за да не може да вижда къде отиват.
- Мерки за безопасност,Салим не обича журналистите да знаят къде живее.
- Сагласна съм,стига интервюто да е достатъчно вълнуващо.
- Ще бъде!
Тя усети как той я стиска силно за рамото и я навежда да влезе в някакво превозно средство.Усети и тежкият му дъх на алкохол.В колата имаше още някой ,защото мъжът каза:
- Карай!- и тогава колата потегли.Явно беше нова и хубава кола,защото двигателят не се усещаше и се движеха бързо,приятно и плавно.Той се размърда до нея и зашепна в ухото и:
- Да не си посмяла да му задаваш въпроси ,който засягат неща от неговия бизнес из по надълбоко,ще го нервираш и последствията могат да бъдат неочаквани за теб.Също така,не трябваше да си с къса пола,това само ще го ядоса.Ще те заведа първо в стайте на жените му да се преоблечеш в нещо прилично.Когато се срещнахме за първи път ми се видя дискретна,такава си остани.Въпросите ти трябва да са свързани само с религията на голямото семейство на исляма,както се разбрахме,ясно.
- Ясно. - тя знаеше,че трябва даа бъде много внимателна,но се надяваше да види или да чуе нещо компроментиращо,за този терорист Салим.Като черен облак Мураф,така се казваше мъжът я измъкна от мислите и.:
- Пристигнахме Зорница,сега е твой ред ,бъди изключително съобразителна,имаш си работа с динамит.
- Естествено.
Свалиха я от колата и я заизкачваха по разни стълби на третия етаж,така и се стори.Там се отвори една тежка врата и се чуха женски гласове,който говореха нещо на арабски.Мураф свали превръзката и и пред погледа и се разкри палат.Стените покрити с мрамор,пода обсипан с мозайка,фонтан по средата на стаята и завеси закриващи огромна спалня на която седеше Шенай,жената на Салим.Както винаги забулена тя подаде на Зорница една дълга роба с думите:
- Ето нещо прилично за госпожицата.
- Благодаря.Може ли да ползвам тоалетната? - каза го и се облече в робата.
- Да разбира се. - Шенай и показа една обширна тоалетна която ухаеше на благовонни масла и свещи.После Мураф я поведе през вратата по огромни коридори покрити с тежки килими и надолу по извити стълби също от мрамор,към долния етаж.Там спряха пред голяма дървена порта обсипана с камъни,от най - различен вид.Мураф почука на портата и отвътре се чу едно приглушено:
- Влез.
След като влязоха,той представи гостенката и домакина един на друг.:
- Салим приятно ми е госпожице. - думите от устата на този мургав гигант изречени със силен басов глас звучаха заплашително,а не любезно както може би се очакваше.
- Зорница Ведигорска,журналстка съм от една кабелна телевизия,ще отгворите ли на няколко въпроса свързани с религия и семейство?
- Ще отговоря госпожице.
Думите им кънтяха в огромната стая,с огромни офис мебели от тежка масивна дървесина,сякаш не човек,а великан се помещаваше в този сарай.Някъде от горните етажи се чу силен вик,който до тях достигна едва ,като ехо.Но тя бе сигурна,че беше вик,защото огромният мъж потрепери и свъси вежди.Настроението му се помрачи:
- Ще трябва да побързате госпожице имам малко работа ,която не търпи отлагане.
- Добре разкажете ми накратко за религията и как тя се спазва от вашето семейство?
- Спазва се хм…. -пак се чу силен вик,след което се чу как някой се бори и тича по стълбите надолу към тях,виковете продължаваха,докато не достигнаха вратата зад която бяха Салим и Зорница.Вратата рязко се отвори и на прага с сабя в ръка цялата окървавена,застана Шенай:
- Съпруже Мураф ни предаде,Крачунски и Швехов са открили склада…
- ШШШ тихо Шенай,как си ти?Имаме гости.
- Да извинявай,добре съм Мураф е мъртав,хората му ме раниха идват, ето ги. - Тя бързо влезе и залостиха вратата.
- Госпожице в предвид обстоятелствата ще се наложи да дойдете с нас. - Салим я дръпна за ръката и влязоха в един таен коридор.Вървяха на индианска нишка ,защото в коридора беше тясно.Меришеше на влага ,но бе топло,явно от тук минаваха тръбите за отоплението.Този коридор ги изведе на една площадка на която ги чакаше хеликоптер.
Салим дръпна и двете жени и ги качи на хеликоптера,той започна да се издитга във въздуха ,изведнъж отдолу се чу свистене и хеликоптера се пръсна на малки парченца.Салим,Зорница и Шенай отидоха към небитието.
Така ли стана наистина.Не,след като се чу свистенето,Салим даде команда:
- Симулация. - нещо се случи и една холограма на взрив се образува около тях във въздуха.
Отдолу хората на Мураф,ликуваха.Хеликоптера се движеше сред облаците ,а Салим обясняваше на Зорница,защо тя никога не ще се завърне в родината си и защо ще трябва да се омъжи за Нурие от Обединените арабски емирства.Зорница потрепери.
Минаха години от този случай,всичко бе потулено.Зорница бе изтезавана,помохамеданчена,омъжена за Нурие,народила три деца и остаряла преждевременно,бяха и отрязали езика да не може да говори.
Салим и Шенай също бяха остарели,но родът им все още притежаваше мръсен бизнес с оръжия,наркотици,бели робини и други множество нелегални дейности.
Салим на гости на Нурие подхвърли на Зорница:
- Нали искаше да разбереш какво е исляма и как живее с него едно семейство,заради своето любопитство си наградена със цял един живот посветен на исляма. Ха ха ха ха - смееше се Салим , а Зорница си спомняше онази някогашна девойка стояща премръзнала под купола на църквата да чака това което и се случи.
А дали това се случи на девойката?Зорница дояде сандвича си ,а човека който чакаше не дойде и тя реши да се прибере,макар това да бе важно интервю за нея тя реши ,да го отложи за друг път.На другия ден разбра ,че е имало престрелка и хеликоптера във който са били Салим и Шенай ,хората от който трябваше да вземе иннтервю е избухнал и те са мъртви.Тя си сипа чаша мляко от хладилника ,отпи и се сгуши на протърканото си диванче в гарсониерата.А всичко това мжеше да сполети и нея ако се бе появил Мураф.
А това ли чакаше девойката?
Зорница се огледа след като дояде сандвича си видя един младеж със същото описание както се бяха разбрали по телефона:
-Вие ли сте Писман Поетович?
- Да а вие трябва да сте Зорница Видегорска?
- Да аз съм,ще ми дадете ли интервю за вашето творчество и от къде започва вдъхновенито ви за да се превърне в разказ за живота на Салим,Шенай и трафика…?
- Елате Зорница ще пием кафе и всичко ще ви разкажа,между другото вие сте много красива девойка,но така сигурно ви е студено…………….
- Мерки за безопасност,Салим не обича журналистите да знаят къде живее.
- Сагласна съм,стига интервюто да е достатъчно вълнуващо.
- Ще бъде!
Тя усети как той я стиска силно за рамото и я навежда да влезе в някакво превозно средство.Усети и тежкият му дъх на алкохол.В колата имаше още някой ,защото мъжът каза:
- Карай!- и тогава колата потегли.Явно беше нова и хубава кола,защото двигателят не се усещаше и се движеха бързо,приятно и плавно.Той се размърда до нея и зашепна в ухото и:
- Да не си посмяла да му задаваш въпроси ,който засягат неща от неговия бизнес из по надълбоко,ще го нервираш и последствията могат да бъдат неочаквани за теб.Също така,не трябваше да си с къса пола,това само ще го ядоса.Ще те заведа първо в стайте на жените му да се преоблечеш в нещо прилично.Когато се срещнахме за първи път ми се видя дискретна,такава си остани.Въпросите ти трябва да са свързани само с религията на голямото семейство на исляма,както се разбрахме,ясно.
- Ясно. - тя знаеше,че трябва даа бъде много внимателна,но се надяваше да види или да чуе нещо компроментиращо,за този терорист Салим.Като черен облак Мураф,така се казваше мъжът я измъкна от мислите и.:
- Пристигнахме Зорница,сега е твой ред ,бъди изключително съобразителна,имаш си работа с динамит.
- Естествено.
Свалиха я от колата и я заизкачваха по разни стълби на третия етаж,така и се стори.Там се отвори една тежка врата и се чуха женски гласове,който говореха нещо на арабски.Мураф свали превръзката и и пред погледа и се разкри палат.Стените покрити с мрамор,пода обсипан с мозайка,фонтан по средата на стаята и завеси закриващи огромна спалня на която седеше Шенай,жената на Салим.Както винаги забулена тя подаде на Зорница една дълга роба с думите:
- Ето нещо прилично за госпожицата.
- Благодаря.Може ли да ползвам тоалетната? - каза го и се облече в робата.
- Да разбира се. - Шенай и показа една обширна тоалетна която ухаеше на благовонни масла и свещи.После Мураф я поведе през вратата по огромни коридори покрити с тежки килими и надолу по извити стълби също от мрамор,към долния етаж.Там спряха пред голяма дървена порта обсипана с камъни,от най - различен вид.Мураф почука на портата и отвътре се чу едно приглушено:
- Влез.
След като влязоха,той представи гостенката и домакина един на друг.:
- Салим приятно ми е госпожице. - думите от устата на този мургав гигант изречени със силен басов глас звучаха заплашително,а не любезно както може би се очакваше.
- Зорница Ведигорска,журналстка съм от една кабелна телевизия,ще отгворите ли на няколко въпроса свързани с религия и семейство?
- Ще отговоря госпожице.
Думите им кънтяха в огромната стая,с огромни офис мебели от тежка масивна дървесина,сякаш не човек,а великан се помещаваше в този сарай.Някъде от горните етажи се чу силен вик,който до тях достигна едва ,като ехо.Но тя бе сигурна,че беше вик,защото огромният мъж потрепери и свъси вежди.Настроението му се помрачи:
- Ще трябва да побързате госпожице имам малко работа ,която не търпи отлагане.
- Добре разкажете ми накратко за религията и как тя се спазва от вашето семейство?
- Спазва се хм…. -пак се чу силен вик,след което се чу как някой се бори и тича по стълбите надолу към тях,виковете продължаваха,докато не достигнаха вратата зад която бяха Салим и Зорница.Вратата рязко се отвори и на прага с сабя в ръка цялата окървавена,застана Шенай:
- Съпруже Мураф ни предаде,Крачунски и Швехов са открили склада…
- ШШШ тихо Шенай,как си ти?Имаме гости.
- Да извинявай,добре съм Мураф е мъртав,хората му ме раниха идват, ето ги. - Тя бързо влезе и залостиха вратата.
- Госпожице в предвид обстоятелствата ще се наложи да дойдете с нас. - Салим я дръпна за ръката и влязоха в един таен коридор.Вървяха на индианска нишка ,защото в коридора беше тясно.Меришеше на влага ,но бе топло,явно от тук минаваха тръбите за отоплението.Този коридор ги изведе на една площадка на която ги чакаше хеликоптер.
Салим дръпна и двете жени и ги качи на хеликоптера,той започна да се издитга във въздуха ,изведнъж отдолу се чу свистене и хеликоптера се пръсна на малки парченца.Салим,Зорница и Шенай отидоха към небитието.
Така ли стана наистина.Не,след като се чу свистенето,Салим даде команда:
- Симулация. - нещо се случи и една холограма на взрив се образува около тях във въздуха.
Отдолу хората на Мураф,ликуваха.Хеликоптера се движеше сред облаците ,а Салим обясняваше на Зорница,защо тя никога не ще се завърне в родината си и защо ще трябва да се омъжи за Нурие от Обединените арабски емирства.Зорница потрепери.
Минаха години от този случай,всичко бе потулено.Зорница бе изтезавана,помохамеданчена,омъжена за Нурие,народила три деца и остаряла преждевременно,бяха и отрязали езика да не може да говори.
Салим и Шенай също бяха остарели,но родът им все още притежаваше мръсен бизнес с оръжия,наркотици,бели робини и други множество нелегални дейности.
Салим на гости на Нурие подхвърли на Зорница:
- Нали искаше да разбереш какво е исляма и как живее с него едно семейство,заради своето любопитство си наградена със цял един живот посветен на исляма. Ха ха ха ха - смееше се Салим , а Зорница си спомняше онази някогашна девойка стояща премръзнала под купола на църквата да чака това което и се случи.
А дали това се случи на девойката?Зорница дояде сандвича си ,а човека който чакаше не дойде и тя реши да се прибере,макар това да бе важно интервю за нея тя реши ,да го отложи за друг път.На другия ден разбра ,че е имало престрелка и хеликоптера във който са били Салим и Шенай ,хората от който трябваше да вземе иннтервю е избухнал и те са мъртви.Тя си сипа чаша мляко от хладилника ,отпи и се сгуши на протърканото си диванче в гарсониерата.А всичко това мжеше да сполети и нея ако се бе появил Мураф.
А това ли чакаше девойката?
Зорница се огледа след като дояде сандвича си видя един младеж със същото описание както се бяха разбрали по телефона:
-Вие ли сте Писман Поетович?
- Да а вие трябва да сте Зорница Видегорска?
- Да аз съм,ще ми дадете ли интервю за вашето творчество и от къде започва вдъхновенито ви за да се превърне в разказ за живота на Салим,Шенай и трафика…?
- Елате Зорница ще пием кафе и всичко ще ви разкажа,между другото вие сте много красива девойка,но така сигурно ви е студено…………….