автор: Calighula

От албума "Тъмната страна на луната"

Време

Тиктакайки, чезнат моменти от ден скучноват.
И ти пропиляваш безмислено своето време.
Подритвайки късче пръст, скиташ се в родния град.
И чакайки някой и нещо да те поведе.
Уморен си да гледаш дъжда и на плаж да лежиш.
Ти си млад и животът е дълъг и деня ще убиеш.
Някой ден ще откриеш, че са минали десет лета.
Ала никой не каза да тичаш. И пропуснал си старта.
Към слънцето тичаш и тичаш, но то чезне в залез.
Но тичаш, че трябва и себе си да изпревариш.
Слънцето си е все същото, но ти по-стар.
Дъх не достига, и с ден е по-близо смъртта.
И всяка година по-близо, ще стигне ли времето.
Правиш си планове, скици, но те са напразни.
С отчаяние тихо се бесиш с английски маниер.
Времето - песента свърши. Имах още за казване.


Time

Ticking away the moments that make up a dull day
You fritter and waste the hours in an off-hand way
Kicking around on a piece of ground in your home town
Waiting for someone or something to show you the way
Tired of lying in the sunshine staying home to watch the rain
You are young and life is long and there is time to kill today
And then the one day you find ten years have got behind you
No one told you when to run, you missed the starting gun
And you run and you run to catch up with the sun, but it's sinking
And racing around to come up behind you again
The sun is the same in the relative way, but you're older
And shorter of breath and one day closer to death
Every year is getting shorter, never seem to find the time
Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines
Hanging on in quiet desparation in the English way
The time is gone the song is over, thought I'd something more to say