автор: trite_gaidi

Магьозна съм, напрау ща умаям,
ей тъй нА, кат ти заблистя с учи,
ни ша усетиш кък щи са замая
свитъ, и ши са сурниш у мичти.

Шма виждаш боса, вечер пу русъта,
с прузрачна риза, дигната ф ръкъ,
как стъпям леку, леку у тревъта,
Бряяяя, суща самудива, бря.

Ил кък си турям китка зат ухоту,
ил кък наливам с менцити удъ,
ил кък пудреждам ф плевнята сеноту,
напрау белъ си зе, ама белъ.

И щи минавам нощем прид учити,
ей тъй, на сън напрау ща пущракля,
сси метна на ина страна кусити,
и ептен няа та има пу светъ.

Шма виждаш саму кат мираш сас фуста,
запретната на селския геран,
аха да та дукосна с дивни усни,
ма ш`бързам, чи бустана ней купан.

Чи лут ши ставаш и пу икиндия,
ши одиш ептен на ина страна,
закоту дип и соса щи испия,
и ниту няма да та субразя.

Ши ма причакваш вечер сас кузити,
и фустата ми пукрай теп ши са витрей,
и щи угазвам сяка нош мичтити,
напрау пишман ши станиш, ей!!!