автор: Vesan

Уморена вечер в къщи
Баба Меца се завръща
с пълна кошница къпини.
Цял ден в горските долини
ги е брала. Малък Мечо
я посреща отдалече.
Баба Меца го прегръща
ала мечето се мръщи;
"- О, не искам аз къпини,
дай ми мамичко малини!"
Баба Меца хуква пак
в най-големия гъстак,
за да набере малини
за детето си любимо.
Ала Мечо пак се мръщи;
"- Мамо, донеси ми в къщи
шоколадов сладолед,
или пълна купа с мед!"

Ала ето, че веднъж
заваля пороен дъжд,
страшна буря зафуча
и реката забуча
тъкмо в този час, когато
баба Меца бе в гората,
за да дири сладки круши.
Мечо сам самин се сгуши
под леглото и заплака.
Зъбите от страх му тракат.
Всяка сянка, всеки клон
сякаш меченцето гони
и се мъчи да го хване...
Даже масата капан е.
Мечо здравата изпати
баба Меца от гората
докато се върне в къщи.
От тогава не се мръщи,
нито пък се сърди вече
глезеното малко мече.