ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 796
 ХуЛитери: 1
 Всичко: 797
 Онлайн сега::: Mitko19
 |  Заради навехнатия глезен на късмета
и пиянството с развързани обувки,
светът изтънява в поносими размери -
на таверната в пресушената глътка.
Съвършеният танц с поувиснало рамо -
преследвач на пози, покорител на ризи,
смръщва в суха гримаса рязлятото вино
и надвива вкусът му, по женски капризен.
По бедрата на струната губят се звуци.
С мъжки думи се стрелят - наум, закъснели,
изживени хлапаци в дланта на таверната -
с разсъблечени сенки и дни окъсели.
Само най-безнадеждната, скучна сирена,
преоблечена в неудобството си до шия,
отшумява в очите на удобния случай
почти като болка от строшена чиния.
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 13
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Таверна" | Вход | 9 коментара (27 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Таверна
от kamik на 26.07.2006 @ 13:37:00
(Профил | Изпрати бележка) | | /докуцуках до този стих...щото глезена де.../,но си струваше!Великолепен е!Поздрави |
]
Re: Таверна
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 26.07.2006 @ 23:29:43
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | | Не съм специалист по сирените и самотата... А и бързо допивам кафето си... Но не виждам пречка - сигурно има разни самотИ - малки, големи, още по-големи, навременни, ненавременни, преди кафето, след кафето, самотИ в чаша и самотИ в шепа... Човек трябва да бъде оптимист, за да помести самотата си в толкова малка чаша. |
]
]
]
Re: Таверна
от Marta на 27.07.2006 @ 09:43:31
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | четох го още там...неслучайно случено,
ако гледам на дните си като на такива специални чинии за чупене в таверна сигурно много леко ще ги губя, с радост...
а самотите - малки, големи, сутрешни, нощни, предварителни, в бурканче, самота в самолет, самота със сладолед, самота на покрива, самота на перваза, самота като гълъб в кафез, смотана самота със самотно кафе .../// |
]
Re: Таверна
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 27.07.2006 @ 12:23:05
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | | : ) Самота в ъгълчето на окото, самота от последната страница на телефонния указател, самота с кутия шоколадови бонбони в скута, самота по дънки, самота на покрива на изоставена къща, самота с висок диоптър и в люлеещ се стол...Абе, самотИ разни, пък хората така си приличат като ги заживеят...Странно, нали? |
]
]
]
Re: Таверна
от Marta на 27.07.2006 @ 12:43:10
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | пак по въпроса за кафето и самотата...напоследък нещо се саморазчовърквам мазохистично
Аз те изгубвам всеки ден,
тъй както времето се губи,
или надеждата...
Аз всеки ден - и безвъзвратно -
те губя, както
търпението се изгубва.
Но всеки ден
ти казваш: не.
Глава поклащаш и ми казваш: не.
От твойто "не" земята се люлее.
Ти не помръдваш устни,
но твоето мълчание прошепва: не.
И неуморно,
всеки ден,
самотното кафе, което пия,
почерня цялата планета.
Хуан Гонсало Росе
|
]
Re: Таверна
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 28.07.2006 @ 14:45:04
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html | Да си призная невежеството, но този автор не го бях чувала. Но стихът ме изненадва много приятно. Най-вече с това самотно кафе, което почерня цялата вселена!!! Не мога да се въздържа и да не изкажа по клиширан начин възхищението си от съчетанието между свръхпространството и минимализма!!!
Преди време писах един стих (разбира се, не така добър като този, който си ми оставила), но ето как се получи сходната идея в него :
От високата камбанария
на спокойствието
денят изглежда
суха клетка
от съмнения -
съмнявам се в присъствието ти -
изменчив,
нерешителен,
затворен в безизходица
от скуката
да спреш да ме обичаш...
Усукан покрай шията ми
като демоде-прегръдка.
Дай ми поне време
малко да те намразя!
Дори кафето в чашата
изстива във луни
по-бавно
от очите ти.
|
]
Re: Таверна
от Marta на 28.07.2006 @ 15:11:38
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | има много испаноезични автори, които тепърва откривам
хубаво е, тъжно е, усукана прегръдка - демоде
съмнението
като кърт
в сърцето
откъртва пластовете вяра
обич
и рови
рови
рови-
дълго
съмишленик на скуката
и кукувиците
вдълбава се
вкопава
а може
един ден да избликне
извор
и да го удави
|
]
Re: Таверна
от feniks на 26.07.2006 @ 19:03:45
(Профил | Изпрати бележка) | Влязох в стиха ти...красота!
С образи ме зашемети!!!
А пък аз...цял ден с развързана обувка да си ходя,защо ли?:))) |
]
Re: Таверна
от kristi на 28.07.2006 @ 13:53:52
(Профил | Изпрати бележка) | Само най-безнадеждната, скучна сирена,
преоблечена в неудобството си до шия,
отшумява в очите на удобния случай
почти като болка от строшена чиния.
Не че го отделям от останалия стих.....само ми се иска тази скучна сирена да не е с навехнат глезен на късмета...:)
Поздравявам те за стиха! И затова, че носиш в себе си образност и талант, с които стиховете ти "оживяват"!.....Брех, че завъртяно го казах :))))) |
]
Re: Таверна
от butterfly на 05.08.2006 @ 14:28:20
(Профил | Изпрати бележка) | или захвърлена маргарита...
По някое време замениха чупенето на чинии в таверните с хвърляне на маргарити или карамфили. Отдавна не съм била на място, но няма значение. Сетих се и за стихотворение на Кавафис - "Една нощ". |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
