автор: utro

Ела със мен!
Леглото от коприва
и от макове
ни чака.

Преди да зазори денят,
ти пак ще си така смирен.
Една лисица
със опашка от звезди
ще скрие мрака.
Клепалото за утринна молитва
ще ни завари
сред метличина и нарове.
Във храстите едно врабче ще литне,
за да потърси за Небето цяр!
Да го превърже!
Няма да пресъхнат
водите му, дори да е ранено,
дори солта небесна да настръхне
във морските артерии и вени...
Ела до този облак!
Погледни ме!
Копринените лилии събличам.
Във цъфналите мушмули се крие
ухание на алено кокиче.
С ръцете си - желани раковини,
които композират нежността ми -
разкъсай расото на бог, налей му вино
и щом пиян заспи, го изповядай!
Пълни очи с фиданки от лозница.
Докосвай ме със тях немилостиво!
И нека клонът
в човката на птица
да цъфне в тялото на круша дива!
Ще ти покажа
как кръвта попива
дълбоко вътре - в житото и вятъра
и Господ как, без знак за съпротива,
за седем дни
е сътворил Земята!