Когато даже без последно сбогом си отиде
любимият човек, след него зейва празнота,
тогава даже правото на избор е фалшиво,
какво избираш :болката ,тъгата, лудостта?
Когато празнотата с алчни устни те поглъща,
по пътя неотлъчно следва те приятека добра,
но не за първи път по този път се връщаш,
и ти отдавна знаеш името и - то е Самота...