***
Човече, не знам на кого говоря, на себе си ли, на теб ли, наистина не ми е ясно... защото, нали разбираш, аз съм малко несигурен.
Несигурен, защото не знам кои от нещата пред мен ги има и кои са само и единствено в моите очи.
Бях съвсем нормален, забравил съм вече точно кога, ама помислих, че някой беше специален или го реших сам за себе си и после, ти, братче, реши да ми покажеш, колко много се лъжа аз.
Имаше време, когато имах мнение и когато не си позволявах да се движа около хората, а ги пусках те да се движат около мен. Виждаш разликата, мисля. Аз съм личност, докато знам, че мога да бъде център, докато мога да си служа за опорна точка и тази ми опорна точка движи света.
Имаше време, когато не ти позволявах да забравиш какво искам.
Сега съм ти бесен, разбираш ли. Може да съм бил бесен от самото начало. Но най- много полудявам, когато се сетя, че всъщност толкова лесно ти дадох да ми покажех, че съм целият в грешка.
Не се предавам бързо.
Буден съм.
Обаче съм бесен. От самия факт, че подвеждам себе си, ме боли тялото - главата ми ще се пръсне, ръцете ми не могат да се движат, краката ми не пристъпват, очите ми не виждат цветове и да знаеш, братче, най ме побърква, че не усещам вкусове и миризми... и допир.
Нищо и нищо.
Дааа бе, аз не съм такъв човек. Като ме погледнеш, ще си кажеш 'не е нищо толкова необикновено'... ми може и да не съм. Забравих, че е възможно и да съм най- интересното същество тук и честно ли? Вече не го вярвам, нито пък вярвам, че някога съм бил.
Ти усещаш ли, просто не трябваше да искам да ти вярвам, нали разбираш, така ме боли повече, ама всъщност не ми е много ясно, май сам съм си виновен
и от това съм още повече бесен.
Ха-ха-ха, тук е мястото да се появи милосърдната сестра, малък ангел в бяло и така нататък, да ме прекъсне и с движение, което те разплаква, да ми подаде хапченцата, защото така или иначе с нея не мога да водя диаолог, пък ако съм обективен, аз винаги се справям най- добре с монолозите и ако приемем, че тя не съществува, всъщност винаги говоря само със себе си.
Мога и повече, ама само едно ще ти кажа. Наистина ми убиваше, че всъщност излязох от кожата си. Нещо не се справих, а? Май не ми бяха удобни движенията, които изглеждаха толкова... мои. Трябва да си търся нови. Вене съм зависим, пък не искам да съм идеалният егоист.
и опитвах
и опитвах
и опитвах
Нещо липсва.
(Garbage имат намеса)