автор: milam

На перона, сред глъчката,
тя стоеше сама
не очакваше влакове
и не махна с ръка,
загледана в релсите,
вплели нишки-съдба,
свойта участ претегляше
на везни с любовта.

От живота на заем
беше взела деня,
и секунди от времето,
и последна сълза,
за мечтано пътуване,
безпосочен билет,
а адресът сънуван е.
Ще се случили днес?

И светът се завърта
шемет, хаос, искра,
тя отново е спътница
под ръка с любовта,
а край нея потракват
в такт един колела
на перона в очакване
тя се случва сега.