Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Adenium
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14036

Онлайн са:
Анонимни: 480
ХуЛитери: 4
Всичко: 484

Онлайн сега:
:: VladKo
:: pepelqshka13
:: Patrizzia
:: rajsun

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2023 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСреща с Ксиу
раздел: Хумор и сатира
автор: angar

На пясъка,
край плажа на Поморие,
захвърлен бе ръждясал морски буй.
А пък до него,
тъжно и унило,
стоеше смачкан и слънчасал хуu.

Минаващите
се извръщаха гнусливо.
Но гледам - то не било хуu. Самият ксиу!

Във погледа му -
кротка мисъл на добиче!

И се усмихва мило като куче,
в което се е спънало момиче!

Погледнах го и поздравих учтиво:

- В какво така си се загледал, Ксиу!

- Красиви риби тичат по тревата
и носят номерца върху краката.
На левия и десния си глезен!

- Със нещо мога ли да съм полезен?

- Морето затвори във раковина.
Да мога покрай нея да премина!

- Къде си тръгнал? Стой си тук човече!

- Итака, островът, в главата ми потече.
Ерусалим все пак.

- А, так-так-так-так-так-так-так-так-так!
И там ще имат нужда от глупак!

- Във Хиндукуш и онзи свят е този.
Пъхни се в щепсъла и ще вибрираш.
И толкова е меко да умираш.


Публикувано от hixxtam на 25.07.2006 @ 18:31:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   angar

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.22
Оценки: 9


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Диалог пред телевизора-Владимир Висоцки
автор: zebaitel
2954 четения | оценка 5

показвания 44457
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Среща с Ксиу" | Вход | 2 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Среща с Ксиу
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 26.07.2006 @ 12:41:40
(Профил | Изпрати бележка)
чудесен си, ангар! :)))))))))


Re: Среща с Ксиу
от angar на 26.07.2006 @ 15:04:35
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Благодаря ти, храбро Амарче!

Преди да се появиш ти, имах 60 четения и нито един отзив! Не знаех вече какво да мисля - на какво ли се дължи и добро ли е или лошо!
:)))*

]


Re: Среща с Ксиу
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 26.07.2006 @ 15:19:05
(Профил | Изпрати бележка)
забелязах :)) ами виж оценките, явно се е харесало )

на мен поне - много.

твоите рими са ненадминати, няма как да не усмихнат !

поздрави :)

]


Re: Среща с Ксиу
от angar на 27.07.2006 @ 17:25:33
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Не е добре! Тук образът на Ксиу
не е разкрит достатъчно правдиво!

Орязан и неточен е отвред –
и като личност, и като поет!

Не е стоял край буя той
тъй “тъжно и унило” –
там друго някое плашило ще е било!

Той е поет със самочувствие,
самоуверен!
Като петела на Глигорчо е оперен!

И няма
“кротка мъдрост във очите” -
недей да го представяш за добиче!

А “ласкавата му усмивка”
е такава,
че туй момиче и насън
ще обещава
да е послушно вече, да се учи,
и да не се препъва в спящо куче!

И тъй ли стиховете
Ксиу пише?
И тук, Ангаре, твоят стих издиша!

Той
думите
реди
една
под
друга
като по стълба
слизащи
юнаци
неспъвани
от
правописни
знаци.

И, като си решил да поучаваш,
не ти ли хрумва, че се заблуждаваш?

За теб тирадите му
може да са жални,
ала за другиго са гениални!
По тънка е от косъм
пропастта,
деляща гения от лудостта!

И де си виждал рибите да тичат?
Да тича може някое момиче,
но по тревата истинската рибка
не тича никога! Тя само припка!

Старай се повече, Ангар!
Ти можеш!
Защото тука яко се изложи!


Re: Среща с Ксиу
от usmivka (barborana74@abv.bg) на 28.07.2006 @ 13:58:25
(Профил | Изпрати бележка)
Незнам кой ще е този Ксиу,
но мисля ангарското стихию
е много биващо редено психу!

Рисуван чрез пъстрата палитра,
тоз веднъж е вял, друг път е кипра,
дали ще е на край света или пък на брега..

Когато има хуюви проблеми
да знае, че кадето и да се дене
все тъй шматарочесто ще си дреме!

Морето искал в раковина да заключи,
да го прескача и препикава като куче,
белким проблемацията да се заключи!

Знай
от мен
само
едно-
стъпиш ли
на което и
да е стъпало
изкилиферчено,
става жешко!

Парата отвътре се фъсва чрез други неща!
Уви, аз не знам как да ви науча на дивотия,
понякога е добре да те избие и на простотия!

Поздравявам те Ангаре,
друже препечен на мокра слама!
Критиката да мълчи, че няма срама!

Бива си те, дявол да те вземе!
С тез рими по-навътре ще те приеме
и света цял от стихчета ще се превземе!

Поздрави от едно усмивчица позната))
омеснала от стихоплетстване горката)))
Прости и, че уви не ти е на висотата))))

]


Re: Среща с Ксиу
от angar на 29.07.2006 @ 14:45:15
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg

"И, като си решил да поучаваш..."

Не е във моя стил да поучавам.
Разбира се - оценки често давам.
И в моя стил е да поразсъждавам.

Поучател е Ксиу. Нали той – в отзивите си под стихотворението й “Профилактиката невъзможна” - си позволи да поучава несравнимо по-талантливата от него и една от най-талантливите поетеси не само в сайта, но и в цяла България – Камелия Кондова – “Камик” - как да пише. И именно във връзка с поученията му е написано това ми стихотворение.

Думите не са строителния материал на стихотворението. Те са само пръстта, глината от която се правят тухличките за стихотворението.

Тухличките са запомнящи се метафорични изрази. Създават се – както е повторил Ксиу – “чрез редене на азбуките като домино”. Още по-разбираемо го е обяснил Джани Рудари в “Азбука на фантазията” – като се пренасят качества, части и свойства от един предмет на друг – от одушевен на неодушевен, от човек на растение или животно и обратно и пр. и пр.

И Любомир Левчев е писал на тази тема. И препоръчва на поета непрекъснато с това да се занимава – и когато седи в кръчмата, и когато виси във автобуса. И Маяковски е правел така. “Аз съм поет и с това съм и интересен. И нищо което не е свързано с поезията ми не ме интересува!”

И Ксиу – според нещата му които съм чел – е създал и си създава много такива тухлички и стиховете му са изпълнени само с тях. И признава за поети само онези, които пишат по същия маниер.

Но тухличките са най-лесното, то се учи. Онова което много по-трудно се учи или дори не се учи, с което поетът се ражда, е как да се свързват тези тухлички така, че текстът да има и смисъл. Така че написаното да може не само да се каже, но и да се разкаже. Ксиу например би написал “Морето затворИ във раковина”, но без да допълни “да мога покрай нея да премина”; за него тухличката е всичко и тя веднага ще бъде затисната от следваща тухличка. За него сякаш хоросанът - текстът извън тухличките - е нищо. Поне така ми изглеждат стихотворенията му.

За мен тухличките-метафори също са важни; те придават красота на текста. Нещо повече – дори една единствена, но изключително блестяща такава тухличка-метафора може да направи поета безсмъртен!

Но те не са задължителни. Нещо повече – колкото по-талантлив е поетът, толкова по-малко се нуждае от такива неща. «Аз се отнасям с предубеждение към метафората. Защото тя рядко присъства по върховете на поетичното творчество!» - не си спомням кой, но някой от великите го е казал. Най-истинската поезия звучи яростно и гневно или задушевно и нежно, но винаги е с обикновени прости думи. В поезията на Ботев няма нито една такава изкуствено създадена тухличка; няма и в най-великите стихове на Вазов – тези от «Епопея на забравените», нито в най-нежните стихове на Дебелянов, нито в «Предсмъртно» на Вапцаров.

А сега, уважаеми админи, забелязахте ли? Ангар пуска стихотворение, поради липса на други отзиви сам си ги пише и отговаря на тях! Моля този метод на популяризиране, ако вече друг не го е прилагал и няма друго име, да се именува «по метода на Ангар»!

]